С две думи, от ЦРУ не обичат съвместни операции и гледат на тях като на досадно дундуркане. От друга страна пък, ако нещо се издъни, има върху кого да стоварят вината.
Реших да изясня нещата и го попитах:
— Кой ръководи тази операция?
— Бък е водач на екипа — отвърна той.
— Имам предвид, кой във Вашингтон движи нещата? Ти пред кого се отчиташ?
— Не ти трябва да знаеш.
Че защо попитах? Ясно беше, че е операция на ЦРУ, ръководена от най-високо ниво. Ако беше на ФБР, щяха да ни накарат да носим сини якета, върху които с големи бели букви щеше да е изписано ФБР. Бюрото обича да се рекламира. За разлика от ЦРУ.
— Каква е работата ти в екипа? — продължих.
— Аз контролирам действието на безпилотните самолети — напомни ни Чет.
— Ясно. Значи ще изпарим онзи тип?
— Безпилотните самолети се използват предимно за въздушно наблюдение — продължи да ни напомня той.
Тогава защо са ги нарекли „Предатор“12? Защо не „Зорки гълъбчета“?
— По-късно ще стигна до целта на мисията — добави Чет.
Обикновено започваш с целта и после очертаваш плана. При секретните операции обаче положението е малко по-различно, най-вече защото целта (например да светнеш някого) невинаги е законна и следователно не се казва, а се подразбира.
— Първо, разузнавателните ни източници, човешки и електронни, поставят Пантерата в околностите на Мариб — започна Чет.
— Същото научихме с Джон от затворника в Гумдан — уведоми го Бренър.
— Ясно.
— И колегите ти в Сана също са го разпитвали — или си го направил ти — добавих аз.
Отговор не последва.
— Имаш ли препис на разпита? — попитах.
— Още не. Проблеми с превода — обясни той. — Мога ли да продължа?
— Разбира се.
— Второ — продължи той, — трябва да ви кажа, че ще тръгнем оттук около полунощ. Ще отлетим за Мариб и може да не се върнем.
— Би ли се изразил по малко по-друг начин? — попита Бренър.
Не е за вярване, но Чет се усмихна и поясни:
— Ако мисията е успешна, няма да се върнем тук. Вземете само най-необходимите неща и оставете всичко друго в стаите си. Багажът ще ви бъде препратен.
Къде? На най-близкия роднина ли?
— А ако мисията е неуспешна? — поинтересува се Бренър.
— Тогава може да се върнем тук, за да продължим операцията. Освен ако не сме мъртви — добави Чет.
Схванах.
— За твое сведение, двамата с Кейт трябва да чуем и одобрим плана за действие, преди да направим каквото и да било — уведомих го. — Такава беше уговорката.
Чет като че ли не знаеше, че има уговорка.
— Мисля, че сте преминали линията, от която няма връщане назад, господин Кори.
— Джон и Кейт се съгласиха доброволно да бъдат стръв, така че могат да предложат промени в плана, що се касае до ролите им — намеси се Бък и се обърна към мен и Кейт. — Но трябва да ви кажа, че това може да е единственият ни шанс да пипнем Пантерата, преди да е изчезнал отново.
— Това ни е ясно — отвърна Кейт.
— Излитаме от летището с „Туин Отър“ DHC–6 — продължи Чет. — Това е двумоторен самолет с къс разбег и подсилени фиксирани колесници, способен да кацне на шосе, което и ще направим.
Я пак?
— Машината е регистрирана в Кувейт като регионален чартърен самолет, но ще бъде управлявана от двама американски пилоти — продължи Чет.
Слава богу. Разбира се, самолетът бе всъщност собственост на някаква фирма параван на ЦРУ и пилотите бяха на заплата към Управлението, макар че тези факти трудно биха могли да се докажат. Компанията има отлични въздушни ресурси по цял свят, известни в бранша като „Шпионеър“. Ако някой успее да преброи всички летателни апарати на „Шпионеър“, авиопаркът й сигурно ще се окаже по-голям от този на „Америкън Еърлайнс“.
— Полетът ще трае по-малко от три часа — каза Чет.
Като стана дума за това, „Шпионеър“ можеше да ни докара безопасно от Сана до Аден за по-малко от три часа, при това без засада. Някой идиот обаче беше решил да види какво знае Ал Кайда и на какво е способна. А също и какво могат да направят ракети „Хелфайър“ на Ал Кайда. Не помнех да съм се писал доброволец за това, но ако бяхме гръмнали Пантерата, щях да потупам Чет по гърба и да се готвя да отлетя за Ню Йорк, а не за Мариб.