Чет кимна, сякаш беше очаквал този въпрос, и отговори:
— Заради парите. Ал Кайда смята, че е постигнала с шейх Муса уговорка, основаваща се на пари. Двете страни сключиха сделка, според която Ал Кайда може да организира тренировъчен лагер в един от лагерите на племето, така че макар да не се доверява на шейх Муса, Ал Кайда си мисли, че той може да бъде купен.
— Струва ми се, че е купен — отбелязах.
Чет поклати глава и ми обясни търпеливо:
— Това беше наша идея, господин Кори. Сега знаем къде се намира тренировъчният лагер.
Ясно. Хитро. Стига да е истина.
— Защо не сме заличили лагера? — попитах.
— По-добре е да го следим — отвърна Чет. — От информацията от безпилотните самолети и от местни източници изглежда, че Пантерата никога не се появява в лагера, но ако го правеше и успеехме да го засечем, щяхме отдавна да сме наврели един „Хелфайър“ в гъза му.
— Схванах.
— В замяна на неутралитета от страна на Муса — продължи Чет — Ал Кайда няма право на въоръжени действия на територията на шейха. Но когато Ал Кайда отвлече и уби белгийците и представи инцидента като племенно похищение, Муса казал на Ал Кайда, че е много ядосан. От Ал Кайда отрекли да имат нещо общо с изчезването на туристите, но въпреки това бутнали на Муса малко пари и оръжия, за да замажат случката. Муса обаче не им повярвал и когато научил за предстоящата атака срещу инсталацията на „Хънт Ойл“, ни предупреди (срещу десет хиляди долара) и ние изпратихме безпилотни самолети в района и предупредихме охраната на „Хънт Ойл“, която, както знаете, беше готова за нападението. Ал Кайда обаче няма как да знае със сигурност кой ги е издал, ако изобщо някой ги е издавал, макар че шейх Муса им е казал, че търси виновника.
Не е лесно да следваш лъжите и лъжците без указател. В света, в който живеех доскоро, лъжата слага край на сделката — или ти осигурява известен престой на топло. В този свят да те хванат в лъжа означаваше, че ти трябва по-голяма и по-добра лъжа или най-малкото хубав подарък за онзи, който те е сгащил, че лъжеш.
— И тъй, за да отговоря на въпроса, Ал Кайда вярва, че шейх Муса ще сключи сделка с тях, когато е в негов интерес да го направи — каза Чет. — Шейхът не е прекратил даването под наем на тренировъчния лагер (по наша молба) и Ал Кайда гледа на това като на положителен знак, че шейхът е готов да прави пари. — И като стана дума за пари, ни уведоми: — За петима отвлечени американски агенти от разузнаването Ал Кайда ще му плати… някъде около сто хиляди долара.
— На човек? — попитах аз.
— Не. Общо. — Той се усмихна. — Не се надценявай.
Така де. Животът е евтин.
— На полицаите от БНС им е било платено около четиристотин долара, за да изчезнат при случая с белгийците — добави Чет.
Направо без пари.
И тъй, шейх Муса играеше двойна игра, събираше подкупи, наеми и хонорари къде ли не. От него можеше да стане добър собственик на жилищни блокове в Ню Йорк. И нима трябваше да вярвам, че атаката на Ал Кайда срещу белгийците го е изненадала напълно? Чет вярваше в това. Или поне така казваше. Бък също. Заявената от Муса цел да превърне племенните си земи в Швейцария в Йемен — или Арабия Феликс, — изглежда, имаше някои несъответствия и проблеми, дело на самия шейх. Но пък това беше Близкият изток и в нищо нямаше кой знае каква логика.
Чет явно се досещаше какво си мислим всички.
— Освен това шейх Муса знае, че ще остане жив само докато не пуснем ракетите си по него — каза той. — Може да играе доходоносни двойни игрички от време на време, но ние контролираме ендшпила. — Той ни погледна. — Ракети „Хелфайър“. Deus ex machina в тази война. Бог, мятащ гръмотевици от небето. А ебаваш ли се с Бог, мъртъв си.
Добре. Малко латински действа доста убедително. Чет обаче не беше първият западняк, изигран от Изтока.
Двайсет години като ченге си имах вземане-даване със слушалки, подлеци, доносници и измамници. И. винаги се грижех да са наясно, че ако решат да ми погаждат номера, с тях е свършено. Или ще им се иска да е свършено. Когато се занимаваш с хора без морални устои, които са верни единствено на себе си, невинаги получаваш логичните резултати, които очакваш, нито истината, за която си платил.
Като стана въпрос за това, зачудих се какви ли са моралните устои на Чет и всеотдайността му към истината. Йемен наистина бе страната на лъжите, място, където номерата са стока, а измамите — норма. В това отношение йеменската култура и културата на ЦРУ бяха разделени от пропаст въпреки мотото на ЦРУ, че истината ще те направи свободен. Подозирах, че самият Чет е бил покварен от тази култура на лъжите и че смята, че в това отношение е по-добър от йеменците, които смяташе за тъпаци. Не знам дали са тъпаци, но знаех, че са коварни. И че точно така са оцелели в продължение на три хиляди години. И че ще си останат тук много след като си отидем, което можеше да се случи съвсем скоро.