Добре звучеше. Бък беше живял достатъчно дълго, за да види края на Студената война. Никой от нас обаче нямаше да е толкова дълговечен, че да види края на тази война.
Чет Морган продължи със специфичните подробности:
— Булус ибн ал Дервиш, ал Нумаир, Пантерата, лидерът на Ал Кайда в Йемен, е предател на родината си, масов убиец на невинни цивилни и на седемнайсет американски моряци, както и заклет враг на Америка. Не бива да имаме никакви морални скрупули относно прекратяването на живота му и на живота на джихадистите на бойното поле.
Това бе много по-добре, отколкото да се мъча да му чета правата на арабски.
— Зная, че някой бди над нас, за да осигури нашия успех и благополучното ни завръщане у дома — заключи Чет.
Точно така. Безпилотните самолети.
Всички станахме, стиснахме си ръцете и излязохме от шатрата на ОССИ. Чет излезе на балкона, за да се зареди, с каквото там се зареждаше, а останалите излязохме в ослепително ярко осветения коридор.
Бък, на когото явно не му се водеха посткоитални разговори, каза само: „Ще се видим в лобито“ и тръгна към стаята си.
Кейт, Бренър и аз отидохме до асансьора и се спуснахме на третия етаж.
Както са ме учили и както съм научил през годините, ако целта е проста — например да видиш сметката на някого, — то и планът би трябвало да е прост. Когато планът е сложен, значи има и нещо друго.
52.
Замо се обади в стаята ни в 23:30 и каза, че ще мине да вземе багажа и автоматите ни.
— Онзи от ЦРУ не иска хората в лобито да видят, че излизате на разходка — обясни ми.
Да де. Това е проблемът с провеждането на антитерористични операции от хотел в Пясъчландия — може да има доносници на Ал Кайда, които гледат какво правиш. Чет беше добър в занаята. И освен това май гледаше твърде много шпионски филми.
— Господин Харис иска госпожица Мейфийлд да си вземе балтото — добави Замо.
— Идеално. — Затворих и се обърнах към Кейт. — Имам чудесна новина. Удава ти се случай да си носиш балтото.
Малко след полунощ двамата с Кейт, облечени в жълто-кафяви работни панталони, пустинни кубинки, черни тениски, ловни елечета, бронежилетки и скрити пистолети, се появихме във фоайето на хотела.
То бе почти празно и не видях никой от съотборниците.
— Ще погледна отвън — казах на Кейт.
— Не. Чет каза да се срещнем тук.
Кейт, която обикновено е уравновесена, преди да тръгне на опасно назначение, изглеждаше малко смълчана, може би дори разтревожена. Но кой би могъл да я вини за това? Така де, дори само пътуването до летището в такъв час си беше рисковано.
Както и да е, седнахме и зачакахме останалите.
След срещата ни с Чет Бренър се беше обадил по телефона и бе поискал да поговорим. Добра идея.
Бях деветдесет процента сигурен, че в стаите ни няма подслушвателни устройства, но като си спомних, че Чет май ни е подслушвал, и като взех предвид шатрата на СПС на близкия хребет, включих телевизора. Някакъв тип с брада и роба буквално пищеше за нещо и непрекъснато чувах думите „Амрика“, „джихад“ и „маут“, което означава „смърт“.
— Този да не е някакъв комик? — попитах Бренър.
— Молла е — отвърна Бренър.
Всъщност си беше чист задник.
Както и да е, придърпахме три стола и приближихме глави. Бренър започна направо по същество:
— Не съм сигурен относно плана.
Кейт се съгласи и добави:
— Ако аз бях Пантерата, щях да надуша капана.
Като стана дума за пантери, лъвове и други хищници и като си спомних какво беше казал Бък в Сана, им напомних:
— Пантерата винаги ще е предпазлив и нащрек. Но иска да яде. — Спомних си и думите на Чет. — Ако надуши капан, просто няма да се появи. Така че или ще се хване в капана, или няма да го видим. Не виждам никаква опасност за нас.
Е, разбира се, че виждах опасността. Но исках да разбера дали Кейт или Бренър също я виждат.
— Непосредствената опасност не е от Пантерата — каза Бренър. — А от онзи тип шейх Муса. Той държи всички карти. А не ние, нито ЦРУ, нито дори Пантерата.
Кейт се съгласи с г-н Бренър.
— Нямаме представа каква е тукашната политика, кой на кого дължи нещо и кой кого е готов да предаде.