Съгласих се с това, но реших да продължа да играя ролята на адвокат на дявола.
— Чет и Бък посочиха убедително защо на шейх Муса може да му се има доверие и не виждам никакви пропуски в логиката им. Какво печели той, ако ни предаде на Ал Кайда? Ракети „Хелфайър“. Ще има много повече сметка да гушне нашите пет милиона долара и да се отърве от Ал Кайда и Пантерата. Така не само ще направи американците радостни, но ще зарадва и саудитската кралска фамилия, както и идиотите в Сана. Печалба отвсякъде.
Кейт и Бренър се замислиха и накрая кимнаха, макар и с неохота.
Разбира се, в плана и в по-голямата картина имаше други части и подробности. Например Бренър може да знаеше, а може и да не знаеше, че новата му приятелка Кейт е видяла сметката на човек от ЦРУ. Но дали това имаше връзка с предстоящите събития в Мариб? Може би.
Да не забравяме и Службата за политическа сигурност. Йеменското ЦРУ. Един дол дренки, както се беше изпуснал Бък. Защо Чет не засегна въпроса с йеменските си колеги?
Кейт явно мислеше в същата посока.
— Чет така и не спомена СПС, Бюрото за национална сигурност или йеменската армия — каза тя. — Все едно напълно отписва факта, че дори тази страна си има служби за сигурност. Полковник Хаким знае от затворника къде за последно е видян Пантерата и може да се досети, че отиваме там.
— Така е — съгласи се Бренър. — Като едното нищо може да се окажем изправени срещу армията, БНС или СПС.
— В провинция Мариб властват племената и Ал Кайда, а силите за сигурност на практика ги няма никакви — отвърна адвокатът на дявола. — Така че може би това е причината Чет да не ги споменава. Или пък операция „Чистка“ е била съгласувана с йеменското правителство на най-високо ниво, но нито Чет, нито Бък имат право да споделят политическа информация.
Кейт и Бренър отново кимнаха неохотно.
Достатъчно съм умен, за да не вярвам на собствените си глупости, и определено не вярвах на глупостите на Чет или Бък. Всъщност тук наистина имаше и още нещо и започнах да придобивам представа какво е то. Но не толкова ясна, че да я формулирам с думи и да я споделя с Кейт или Бренър или да се изправя срещу Чет и Бък с подозренията си.
Все пак реших да успокоя бойците.
— Освен това Чет и Бък също залагат задниците си наред с нас — казах и се обърнах към Бренър. — В армията никога не би изпратил хората си на мисия, в която самият ти не би отишъл или на която не вярваш. Нали?
Той кимна.
Поиграхме си още малко с темата, докато моллата се нахъсваше до полуда относно Амрика или каквото там. Целият Близък изток е бил сбъркан много преди да дойдем тук и щеше да си остане такъв много след като си тръгнем. И след като всички евреи са се махнали, върху кого да стоварят вината за всичките си проблеми? Върху Амрика. В действителност, както ми беше казал Ал Расул, те мразеха самите себе си. Въпреки това щяхме да им дадем още една причина да мразят нас — гадно убийство, извършено от неверници на свещената земя на исляма.
— Е, трябва да вземем решение — каза Бренър.
— Решението вече е взето — уведомих го. — Освен ако вие двамата не откриете фатален недостатък в плана, а не нещо, което просто изглежда опасно, ще трябва да се качим в самолета и да отлетим за Мариб. Всички сме доброволци — напомних им. — А и знаехме с какво се захващаме.
Бренър ме погледна.
— Бил съм доброволец за мисии във Виетнам и на други места, доста по-опасни от това. Но винаги съм имал момчета, на които мога да се доверя. А тук не разполагаме с това.
— Разбира се, че разполагаме — отвърнах. — С Бък и Чет. Както и със Замо. Не забравяй и безпилотните самолети.
— Джон, и ти си мислиш същото, което си мислим и ние за тази мисия — каза Кейт, която открай време ме познава много добре.
— Може би. Но да си предупреден означава да си подготвен. Ще се наглеждаме един друг, ще държим под око Чет и Бък, ще държим Замо наблизо и ще сме готови да поемем нещата в наши ръце, ако започне да намирисва. Съгласни?
Кейт и Бренър кимнаха.
— Какъв е твоят мотив? — попита ме Бренър. — Освен „Коул“?
— „Коул“ е достатъчен мотив. Но като махнем него, всички ние сме в този бизнес, а той не е от безопасните. Никога не е бил и никога няма да бъде. Виж Бък. Залагал си е топките повече от трийсет години. Виж дори Чет, живял в този кенеф три години, за да отмъсти за „Коул“. И ти, Пол, си се изправял срещу опасности през по-голямата част от живота си. Същото се отнася за Кейт. Това не е кариера, а призвание. Не е заплата, а живот. Просто правим родината си малко по-сигурно място — заключих аз. Освен това имам голямо его, но не го споменах.