Това вече ми беше известно. Всъщност можехме да очакваме месеци или години брутален плен, докато на Пантерата не му писне да си играе с уловените мишки и не реши да ни отреже главите. Погледнах Кейт, Бък, Бренър и Чет и си помислих какво ли ще е да прекарам години наред затворен с тях. На Пантерата дори няма да му е нужно да ме измъчва; няколко седмици с Чет и Бък спокойно можеха да ме довършат.
— През годините в колежа обектът не се отличавал с нищо, но вероятно точно това е периодът, когато е станал радикален — продължи Чет. — Както може би знаете, в Колумбийския университет има много студенти евреи, а по принцип се знае, че те, както и повечето студенти като цяло, са, да го кажем така, прекалено толерантни по отношение на относително малобройните мюсюлмански студенти. На пръв поглед това би трябвало да отвори очите на ал Дервиш за идеята, че не всички са срещу него или срещу мюсюлманите. Той е можел да се впише много добре в колежа, да стане по-щастлив и да си намери приятели от друга вяра. Вместо това той загърбва откритата и либерална атмосфера на кампуса и се оттегля в ограничения свят на мислещи като него приятели мюсюлмани в и извън кампуса. Интересното е, че за да угоди на баща си, завършва икономика, но за втора специалност избира ориенталистика.
Ама че ирония — да изучава собствената си култура в американски университет.
— Освен това посещава курсове по арабски, за да усъвършенства езика — продължи Чет, — и живее извън кампуса в апартамент с други студенти мюсюлмани, родени в Америка и чужбина, които спазват молитвените часове, постите и другите предписания на религията. Изучава Корана… може да се каже религиозно… и се представя добре в курса.
Младият Булус не е бил точно Джо Колежанина. Така де, всеки американец знае, че човек отива в колеж, за да се напива, да спи с момичета и да доведе родителите си до сърдечен пристъп. Този идиот обаче беше учил, представете си! Изненадах се, че още тогава не е привлякъл вниманието на ФБР като потенциален подривен елемент. Но може и да са го надушили.
— Някакви проблеми със закона? — попитах аз.
— Само веднъж. Покрай приятелката си. Ходел с европейска мюсюлманка от Босна, която възприела американския начин на живот — обясни Чет. — Не била религиозна, нямала нищо против да пийне от време на време, обличала се западно и явно е правила секс извън брака. Това е интересно, тъй като във всяко друго отношение господин ал Дервиш бил ревностен мюсюлманин, а се забъркал с дама, която не била точно идеал за правоверна жена според стандартите на исляма.
Бях щастлив да науча, че дори мюсюлманите фундаменталисти мислят с оная си работа. Лъч надежда във войната срещу тероризма.
— Разговаряхме с дамата в дома й в Манхатън, но тя не ни каза много, освен че Булус не бил от най-забавните. Били приятели два семестъра, после тя прекратила връзката и започнала да се среща с немюсюлманин. По-точно с християнин. Тогава господин ал Дервиш прибягнал до насилие, тоест физически я нападнал в апартамента й, някой се обадил в полицията и го арестували. Дамата обаче отказала да повдигне обвинение и случаят бил приключен.
Ясно. Преди да стана детектив от отдел „Убийства“, бях разглеждал десетки случаи на домашно насилие. Повечето от замесените в тях типове обикновено изникваха отново, обикновено във връзка с друго насилие. Г-н ал Дервиш също бе изникнал отново — и то как.
Чет продължи и разбрахме, че през четирите си години в Колумбийския университет ал Дервиш наистина не се е проявил с нищо особено. Един преподавател го описвал като „навъсен“, друг като „свит“. Един студент мюсюлманин обаче бе използвал определението „врящ“. Повечето му колеги изобщо не го помнели. Не можеше да се каже, че е бил тартор в кампуса, нито пакостник. Интересно, но никой не си спомнял да е пускал антиамерикански забележки или да е правил антисемитски изявления. Останах с впечатлението за младеж, който е кротък пред другите, но отвътре е изпълнен с гадости. Като тиктакаща бомба с часовников механизъм.