Проблемът са задниците като Бен Ладен и ал Дервиш, които се занимават с атаки срещу Запада. Ако бяха умни, щяха да престанат с тези гадости и Западът нямаше да им обръща внимание — стига петролът да продължи да тече.
Чет тъкмо стигна до тази тема.
— В момента йеменският петрол не е важен за нас, но геолозите смятат, че в Ар Руб ал Хали, или Пустия район, има голямо находище, което се намира на неуточнената граница със Саудитска Арабия. Искаме да контролираме този петрол заедно със саудитците — добави ненужно.
Естествено, че искаме.
— Като се изключи това, ако ал Дервиш успее да вземе властта в Йемен, според политическите ни анализатори страната ще се превърне в тренировъчен лагер на Ал Кайда, подобно на Афганистан, а американецът Булус ибн ал Дервиш със сигурност ще изнася за Америка не петрол, а насилие. Именно това е залогът, освен отмъщаването за „Коул“ — каза Чет.
Ясно. Нещата винаги се свеждат до петрол и защита на страната от тероризъм. Това с тероризма го разбирам. Колкото до петрола… ами, колко му е да произвеждаме повече алкохол от царевица. Става и за пиене.
Както и да е, Чет смени темата.
— В Ал Кайда Пантерата е известен и като ал Амрики, Американеца. Странно, но прозвището не е неодобрително. В Ал Кайда и други ислямистки групировки има доста хора, известни като ал Амрики. Доколкото обаче знаем, господин ал Дервиш не харесва този прякор. Може би му напомня, че е аутсайдер тук, също както е бил аутсайдер в Америка.
Целият му живот е можел да е различен, ако просто се беше наричал Пол или дори Ал.
— Според нашите източници ал Дервиш често не забелязва някои нюанси в йеменската култура, общество и дори език, което е разбираемо за човек, прекарал първите си двайсет и пет години в друга култура. Ал Дервиш се опитва да компенсира това, като се прави на по йеменец от йеменците и на по-правоверен от моллите. Но в крайна сметка той не е свързан с определено племе, не се е родил в кирпичен коптор, не дъвче кат и най-важното — не е възприел от баща си или роднините си онзи войнствен нрав, който е така обичаен тук. И въпреки всичко е изминал дълъг път, най-вече защото се е проявил като успешен джихадист и защото Ал Кайда е изгубила толкова много лидери в битки и атентати — израелски бомби, американски „Хелфайър“ и различни злополуки. — Чет се усмихна, потупа се мислено по рамото и добави: — Освен това може би понякога ал Дервиш мисли логично като американец и следователно е взел някои добри за кариерата му решения. А и също има известен късмет в убиването на хора.
— Мисля, че е повече от късмет — каза Бренър. — Атаката срещу „Коул“ беше провал на разузнаването от наша страна.
Като член на разузнавателна служба Чет не хареса тази забележка и премълча. Е, той бе тук не само за да отмъсти за „Коул“, но и да възстанови репутацията на своята Компания. Всеки е подбуждан от нещо.
Чет продължи с линията на мисленето си.
— Представете си един американец от италиански произход, например от Ню Джърси, който се връща в Сицилия на предците си, за да влезе в мафията. Акцентът и поведението му са неправилни, но съзнанието и сърцето му са на правилното място. Подобни хора могат да бъдат приети и дори да им се има доверие, но в крайна сметка… ами, различни са.
Именно. Можеш да извадиш момчето от Ню Джърси, но не и Ню Джърси от момчето.
— Американското минало на ал Дервиш впечатлява повечето йеменци, но не и бедуините, които не биха се доверили на никой, роден и отгледан извън исляма. Шейх Муса не е впечатлен от него и това е причината да предаде ал Дервиш — понеже е ал Амрики.
Сигурно. Но А отборът се състои от истински американци. Тоест християни и всичко останало. Помислих си, че Чет прекалява с анализите. Но пък това си е характерно за ЦРУ.
— Колкото до момента с воина, ал Дервиш е успял по свой начин да стане главатар. Сигурен съм, че е присъствал при убиването на белгийските туристи и че е водил своите джихадисти в атаки срещу саудитски войници по границата. Поради някаква причина обаче не е повел провалилата се атака срещу инсталацията на „Хънт Ойл“. Може би Бог му е казал да стои настрана, но съм сигурен, че с това не се е представил добре в очите на бойците си. Освен това Пантерата току-що претърпя нов провал с неуспешната засада срещу конвоя. Така че когато шейх Муса поиска Пантерата да отиде на срещата и да участва в преговорите за продажбата на американците, Булус ибн ал Дервиш, особнякът от Пърт Амбой, няма друг избор, освен да отиде, да влезе в ролята на Пантерата и да се срещне с великия племенен шейх на равни начала, като мъж с мъж, йеменец с йеменец, главатар с главатар. Това е моят анализ — завърши Чет.