— Първо бих искал да споделя, че оценявам готовността ви да приемете задграничното назначение.
И така нататък. Изслушахме кратка реч, която сигурно изнасяше на всеки, който заминава за една или друга помийна яма.
Прекъснах излиянията и пожеланията за късмет и попитах:
— Няма ли да ни кажеш за какво всъщност става дума?
Той се престори на изненадан от въпроса ми.
— В общи линии онова, което ви казах в петък. — И обясни: — Един от тримата главни умове зад атаката срещу „Коул“ в момента е в Йемен. Задочно е подведен под отговорност. Вие ще сте част от екипа, който го издирва.
— Какво ще правим с него, след като го намерим? — попитах.
— Ще го арестувате.
— И?
— И ще го екстрадирате в САЩ. Или може би в Гуантанамо.
— Ясно. Но както ми беше казано, когато бях там, и както най-вероятно знаеш, Том, конституцията на Йемен изрично забранява екстрадиране на йеменски граждани по каквито и да било причини, в това число тероризъм и убийство.
— Да… така е. Но правят изключения. И Кейт ще работи именно върху това в качеството си на юридически аташе.
— Досега не са направили нито едно изключение, но добре. Сигурен ли си, че от нас не се иска да очистим онзи тип? — попитах просто за протокола.
— Ние не убиваме хора — уведоми ме той.
— Така е, не убиваме хора — съгласих се аз. — Но сме използвали безпилотни „Предатор“ и ракети „Хелфайър“ в Йемен и другаде, за да… да кажем… изпарим между петдесетина и стотина души.
— Това е различно.
— Сигурен съм, че изпарените го разбират.
Том като че ли започна да губи търпение.
— Ще ви дам информация, която ще занесете в Йемен. Заподозреният притежава американски паспорт. Твърди, че има двойно гражданство — йеменско и американско. Така че да, имаме достатъчно доводи пред йеменските власти за екстрадирането му. И не забравяйте, че не убиваме американски граждани.
— Всъщност го правим, ако се сражават на страната на врага. Освен това, както знаеш, ако успеем да го задържим и го предадем на йеменците, може никога повече да не го видим. Някои от организаторите на атаката срещу „Коул“ бяха заловени и вкарани в йеменски затвори, след което мистериозно избягаха — напомних му аз.
— Предлагам да не избързваме. Всяко нещо по реда си. Първо трябва да пипнем този човек.
— Да. И тъй, да обобщим — намираме йеменеца с американско гражданство, предаваме го на йеменското правителство и се надяваме, че те ще ни го върнат.
— Точно така.
— Не може ли поне да го поизмъчваме? Мъничко?
— Някакви други въпроси? — поинтересува се Том.
— Как се казва въпросното лице? — попита Кейт.
— Ще научите името му, когато стигнете там. Ще ви кажа само, че е известен с бойното си прозвище ал Нумаир. В превод — Пантерата.
Май ми е писано да се забърквам с араби, избиращи си имена на големи котки. Предишният такъв беше Асад — Лъва. Сега пък трябва да имам вземане-даване с пантера. Надявам се, че следващият ще се нарече Писанчо.
Както и да е, имах впечатлението, че Том иска да ни каже колкото се може по-малко. Или че не знае много.
Всъщност самият той го призна.
— Ако трябва да съм честен, нямам пълен достъп до информацията и зная само онова, което вече знаете и вие. Ще получите пълен инструктаж, когато стигнете на място.
Тъй като с Кейт ни предстоеше да заминем на опасна мисия във враждебна страна, имах чувството, че мога да проявя известно неуважение към Том без особени последици, така че му напомних:
— В петък спомена, че ще ни кажеш нещо секретно и щом го чуем, вече сме приели назначението. Прав ли съм?
Той кимна.
— Това, което чухме досега, е нищо — продължих аз. — Можем да станем, да се върнем на работните си места и да забравим за Йемен.
— Предполагам, че можете. Но това няма да ме направи щастлив. Вас също.
— Добре, да опитаме друг подход. Колко опасна е тази мисия по десетобалната система?
Той се замисли как да отговори и накрая каза:
— Залавянето на високопоставен лидер на Ал Кайда е опасна работа.
— От едно до десет.
— Десет.
— Защото?
— Би трябвало да е очевидно. — И обясни очевидното: — Той има охрана, намира се на неприятелска територия, знае, че е мишена, а нашите ресурси и възможности в Йемен са оскъдни.