Бък поговори още малко с нашите бедуински прислужници, които, според превода му, ни пожелаха приятни сънища. Но защо се хилеха и опипваха джамбиите си? Или това беше само игра на светлината?
След като всички бедуини се разкараха, Кейт свали шала и балтото и ги захвърли на едно легло.
— Ама че непристойно — обади се Бренър.
Разсмяхме се — първият смях от много време насам. Май всички изпитвахме облекчение, че сме стигнали дотук.
Намирахме се една стъпка по-близо до Пантерата и той скоро щеше да разбере, че сме тук — освен ако вече не знаеше. И тъй, нека ловът започне.
58.
Няколко минути изследвахме мястото, където ни бяха настанили, като в хода на проучванията открихме щайга с бутилирана вода и торба местен хляб.
Чет се извини и се качи до мафража, за да се обади по телефона, вероятно на шефа си в Сана или може би на управлението на мисията във Вашингтон. Освен това трябваше да говори и с наземната станция за управление на безпилотните самолети, която можеше да е къде ли не по света. И докато правеше всичко това, може би щеше и да подъвче малко.
Замо беше минал в снайперистки режим — вървеше от прозорец на прозорец и оглеждаше терена с мерника си за нощно виждане.
— Страхотна позиция — уведоми ни след малко. — Само дето долу има прекалено много камъни за прикритие. Няма как обаче да се скрият между скалите.
Замо гледаше на живота през оптичен мерник. Някой друг пък щеше да види красива гледка. Позицията определя гледната точка.
С Кейт също погледнахме към двора долу. Шестимата бедуини, които ни бяха докарали, явно щяха да останат с двамата пазачи на микробуса. Виждах ги на отслабващата лунна светлина, насядали в кръг на някакъв килим. Май си правеха чай на походен спиртник и бъбреха оживено.
Чет се върна и каза:
— Безпилотните самолети не засичат необичайна или подозрителна активност в района.
Сигурно им беше казал, че осмината бедуини в двора са на наша страна. Проблемът с въздушното разузнаване, било то и последен писък на високите технологии, е в това, че не може да чете мисли и чувства, нито да предсказва намерения. Именно там е ролята на човешкото разузнаване, или ЧОРАЗ. Проблемът с човешкия интелект пък е в това, че съвсем не всички представители на вида Homo sapiens оправдават името му.
— До зазоряване остава съвсем малко — каза Бренър, който беше нашият човек по сигурността. — Затова предлагам да останем будни, а после да дежурим и да спим на смени.
Сигурен бях, че на всички ужасно им се спи, но трябва да направиш каквото е нужно, за да избегнеш Големия сън.
Недалеч от района за сън имаше килим, който вероятно играеше ролята на дневна, и Бък предложи да седнем на него.
Кейт и Бренър донесоха бутилки вода и торбата хляб.
И тъй, седяхме по турски, пиехме вода и си подавахме една сплескана питка, която според Бък се наричаше тавва. Сигурно в превод означаваше „прясна преди седмица“.
Чет не изглеждаше особено гладен или уморен и предположих, че е подъвкал кат на мафража. Може би в това растение имаше нещо. Чет попита дали имаме нещо против, ако пуши, като полушеговито ни напомни, че утре така или иначе всички може да сме мъртви. Е, Чет, щом се изразяваш по този начин…
Замо избра да застане на пост и изгаси всички лампи, с изключение на една до килима, след което продължи да обикаля от прозорец на прозорец, като същевременно следеше и стълбището.
— Мисля, че ръката го боли — казах на Бренър, когато Замо беше в другия край на помещението.
— Взема антибиотици — отвърна Бренър.
Точно в моменти като този си даваш сметка, че се нуждаеш от добре изглеждаща лекарка.
Побъбрихме за шейх Муса и бедуинските племена.
— За йеменските бедуини има най-много романтични истории в Близкия изток — сподели с нас старият арабист Бък. — Всички се страхуват най-много от тях и най-малко ги разбират.
На кого го казваш.
— В полупустинните райони като провинция Мариб разликата между традиционния номад бедуин, който пасе кози и язди камили, и бедуините, които са уседнали земеделци, е замъглена — продължи Бък. — Десетилетия суша и векове войни и климатични промени са принудили уседналите бедуини да се върнат към номадския начин на живот. Мариб е люлката на йеменската цивилизация и в древността е бил много по-зелен и населен. Сега, с идването на пустинята, населението отново се връща към номадския начин на оцеляване преди появата на земеделието.