Замо каза също, че САЩ осигуряват този модел карабини на ИОС (Израелските отбранителни сили), и отново бях сигурен, че Бък не преведе този провокативен факт на мюсюлманските господа.
Те бяха очаровани от оптичния мерник и Замо обясни, че увеличението може да се нагласи от трета до девета степен, което означава, че при увеличение девета степен предмет на разстояние деветстотин метра изглежда така, сякаш е само на сто.
Бедуините изглеждаха силно впечатлени и тъй като по принцип не мога да си държа устата затворена, се обърнах към Бък.
— Кажи им, че Замо е убил петдесет души с тази пушка.
Бък се поколеба, но накрая преведе и всички бедуини зяпнаха Замо, сякаш беше някаква рок звезда. Гледката си заслужаваше още една купа бълвоч.
Както и да е, не бях сигурен, че стратегията е добра. От една страна, беше хубаво хората на Муса да знаят, че Замо може да пръсне нечия тиква от цял километър. От друга, защо да рекламираш уменията си? Понякога си заслужава някои неща да бъдат научавани по трудния начин.
В крайна сметка обаче тук ставаше дума за мерене на цеви между воини и бедуините искаха да са сигурни, че не са били прекалено любезни с някакви си женчовци. Нали се сещате, като момчета, които мъкнат със себе си жена, която да върши мъжката работа.
Не бяхме дори от една планета с тези хора, но по някакъв шантав начин започвах да ги харесвам. Помислих си дали да не заведа двама-трима от тях на Федерал Плаза 26 и да покажа на някои началници какво представляват истинските мъже.
Може би донякъде се оставях моментът да ме повлече.
— Напомнят ми за планинските племена от Виетнам — каза Бренър. — Примитивни, абсолютно откровени, смели и готови да убиват без капка колебание.
— Типове като тях са костеливи орехи — каза Замо, който също пасваше на това описание и който се беше сражавал с подобни мъже в Афганистан. — Те живеят, ядат и дишат война.
Сигурно така е изглеждал светът преди хиляда години. Но тези племена разполагаха с модерни оръжия, превозни средства и мобилни телефони. Неща, които правят убиването по-лесно и по-ефективно. Все пак беше хубаво да се види, че продължават да си носят джамбиите и да се обличат шантаво. Добре е за туризма.
Като стана въпрос за воинско перчене, бях си сложил джамбията за случая и бедуините решиха, че това е смешно. За съжаление обичаят ни забраняваше да извадим камите, за да си ги показваме — те бяха само да прерязваме гърла с тях. Все пак бедуинът до мен, казваше се Ясир, разгледа джамбията ми, както си беше в ножницата.
— Казва, че изглежда с отлично качество — преведе Бък, с което донякъде намали тъгата ми по стоте долара, които бях дал за камата.
Домакините ни настояха да пием още чай и ни пробутаха кат, който Бък взе „за по-късно“. Разбира се, Чет имаше свои запаси, но това не му попречи да каже „шукран“ — благодаря.
С две думи, бедуините ми харесаха. Жалко, че щяхме да видим сметката на шейха им. Хей, Абдул, нищо лично. Просто бизнес.
Всъщност нищо чудно Чет да възнамеряваше да види сметката и на тези типове, докато се махаме оттук. Би било хубаво да ни беше казал какво всъщност става. Но Чет вероятно беше решил, че неприятната информация трябва да се поднася на части, лъжичка по лъжичка.
Пикникът приключи и беше време да разгледаме микробуса.
Бък благодари на домакините за угощението и разговора и Бренър каза на Замо да прави компания на Кейт. Попитах Замо как е ръката му и той каза, че й няма нищо, но не беше така. Помолих го да занесе на Кейт чай и каша в случай, че й е писнало от хляб. Страхотен съпруг съм.
С Чет, Бък и Бренър тръгнахме през двора и стигнахме до двайсет и първи век.
Десетметровият четвъртит микробус без прозорци беше кацнал на шаси на „Мицубиши“ и задната му част нямаше връзка с кабината.
— Какво пише? — попитах Бък.
Бък прочете надписа на арабски върху микробуса.
— „Муса — което означава Мойсей — доставчик на чудесна риба. Прясна от Червено море“. — Усмихна се. — Някой във Вашингтон се е позабавлявал.
И още как. Шегата беше направо убийствена. Муса — Мойсей — Червено море. Схващате ли?
На Чет се падна честта да отключи катинара. Той отвори едната задна врата и скочи вътре. Всички го последвахме.
Отвътре микробусът бе достатъчно висок, за да стоим прави. Стените, подът и таванът бяха покрити с кевлар, а предполагам и с олово. Не се учудих, че не открих никаква риба. Вместо това видях голяма електронна конзола в предната част, приличаше на уредите в пилотска кабина. Пред конзолата и двата монитора имаше два въртящи се стола.