Чет се настани на левия и покани Бък като най-възрастен да седне на другия. Вечно бдителният Бренър застана до стената, откъдето можеше да държи под око двора и конзолата.
По дългите стени на микробуса бяха монтирани още няколко електронни устройства, а по пода имаше метални кутии, върху които бяха изброени резервните части, съдържащи се вътре. По-важното бе, че имаше три кашона консерви. Прочетох американските етикети — микс от плодове, микс от зеленчуци и — може би шега — консерва риба тон. Нима някой може да яде подобни боклуци? Къде е чилито? Това ли е най-доброто, на което са способни онези копелета от Вашингтон?
— Електрониката се нуждае от съвсем малко електроенергия, така че всичко може да се захранва от генератора — каза Чет, завъртя един превключвател на конзолата и след секунда усетих вибрацията и чух равномерното бръмчене на генератора някъде под пода. — Има и контакти, така че можем да зареждаме телефоните и радиостанциите си.
Хвърли поглед на един циферблат на панела и заяви:
— Волтажът е стабилен. — Завъртя друг превключвател и конзолата светна. — В бизнеса сме.
Поигра си с разни настройки, после включи двата монитора и видяхме движещи се картини на екраните — цветни въздушни изгледи към два различни ландшафта, които пълзяха долу.
Чет се зачете в електронната информация на екрана пред себе си.
— Десният монитор показва картина от единия „Предатор“, който в момента действа в автономен режим, тоест без да бъде управляван от земята. Машината изпълнява разузнавателен полет над този район, като използва предварително програмиран компютърен план.
Екранът показваше неравния пуст район на запад — през нощта бяхме прелетели над него. Ясно се виждаше как един отряд може да изчезне сред тези хълмове. И човек лесно можеше да си представи защо Пантерата е избрал хълмовете за свое леговище. Нямаше да е лесно да го измъкнем оттам. Но с подходящата стръв в лицето на г-н и г-жа Кори и компания Пантерата можеше да излезе, за да се нахрани с бившите си американски сънародници.
— Картините от двете машини се предават по сателитна връзка до микробуса и до станцията за контрол, където един или двама пилоти и специалисти по въздушни изображения седят пред подобна конзола в друг микробус или стая — каза Чет.
— А къде се намира станцията за контрол? — попитах аз.
— Няма значение — отвърна Чет със стандартния за ЦРУ отговор. — Може да е в Саудитска Арабия, в някоя военновъздушна база в Щатите и дори в Лангли. — Чет разполагаше и с отговор в стил дзен. — С всички сателити и цялата електроника реалното време е по-важно от реалното място. Единственото реално място, което има значение, е целта.
Естествено. Благодаря.
— А къде е базата на безпилотните самолети? — попитах.
— Не знам и не ме интересува — отвърна Чет и добави: — Нито пък теб.
Всъщност интересува ме, задник такъв. Но предпочетох да премълча.
— Пилотите имат лост за управление като този, но моят е деактивиран — продължи Чет.
Защо не опиташ виагра? Или не намалиш ката?
— Не съм пилот — призна Чет. — Но мога да разговарям директно с тях и да ги насочвам в зависимост от това какво искам или ми е нужно. Аз съм онзи, който контролира безпилотните самолети и ракетите по време на екзекутивния етап на мисията — напомни той. И за да е сигурен, че сме го разбрали, добави: — Аз, заедно със специалистите, определям кой или какво е целта и аз давам заповедта на пилотите да изстрелят ракетите.
Ясно. Нали затова го нарече екзекутивен етап.
Чет, който вече бе малко опиянен от властта, добави:
— Наричаме това ИУВ — изненадващо убийство от въздуха. Страхотно.
Определено. Но не толкова страхотно, колкото да отнеса главата на Пантерата с моя колт 45-и калибър.
Да не забравяме също нашия от време на време приятел шейх Муса, който бе през цялото време враг на нашия от време на време приятел президент Салех. Някой гений във Вашингтон бе измислил как този план да е изгоден за всички. Идиотите от Сана се страхуваха от племената повече, отколкото от Ал Кайда, а американците бяха обсебени от идеята да заличат Ал Кайда. Така че ако съберем двете фикс идеи, така наречените съюзници Вашингтон и Сана можеха да решат различните си проблеми по един и същи начин — с гръм от ясно небе. Идеята всъщност си я биваше и можеше да се оцени по достойнство дори от шейх Муса, който знаеше това-онова за двойната игра. Може би Пантерата също би я оценил. Можеха да обсъдят темата в рая.