Чет посочи екрана пред себе си и каза:
— Това сме ние.
И наистина, на екрана се виждаше чудесен въздушен изглед към Крепостта на гарвана. Бавно летящият „Предатор“ описваше тесен кръг над платото и виждахме на няколкостотин метра във всички посоки, в това число и пътя, по който бяхме стигнали дотук, както и по-добрия път от Мариб на север.
Чет въведе команда и камерата на самолета показа увеличена картина на крепостта. Видях бедуините на двора — седяха, бъбреха и дъвчеха.
— Машината се намира на три хиляди метра височина, но е оборудвана с хиляда и петстотин милиметров компютризиран обектив и картината е такава, сякаш лети на височина петнайсет метра — каза Чет.
Всъщност един от бедуините тъкмо пикаеше до каменната стена и видях, че не е обрязан. Добре де, може и да ми се е сторило.
Чет си сложи слушалки и установи сателитна връзка с наземната станция за контрол.
— Чистка нула-нула, тук Чистка шест-шест. Проверка на връзката.
След секунди от говорителя се разнесе глас с чудесен южняшки акцент.
— Чистка шест-шест, чувам те отлично.
— Поисках доклад за обстановката в пет нула-нула и всичко е наред. Повтарям, всичко е наред — каза шест-шест на нула-нула.
— Разбрано, шест-шест. Какво обядвахте там долу? — поинтересува се нула-нула. — Приличаше на пясък. — И се разсмя.
Хей, забавлявахме ли се, или какво?
Чет, известен също като шест-шест, и нула-нула, който и където да беше, размениха някаква техническа информация и накрая Чет каза:
— Ще ви уведомя, когато „Чистка“ потегли. Двете малки бели тойоти „Хайлукс“, които виждате тук, плюс три по-големи „Ланд Крузър“ с местен ескорт. Крайна цел — хотел „Билкис“, Мариб. Очаквайте подробности.
— Разбрано. „Предатор“ две ще ги последва. „Предатор“ едно остава на пост над вас. И двата са тежки — добави нула-нула.
Иначе казано, въоръжени.
— Няма да съм в станцията, докато екипът не тръгне, така че ако видите в района нещо, за което трябва да знаем, обадете ми се по сателитния — каза Чет. — Ако не можете да се свържете с мен, имате номерата на другите пет телефона.
— Разбрано. Още нещо? — попита нула-нула.
— Не.
— Успех — каза нула-нула.
Чет прекъсна връзката и се обърна към нас.
— Исках да видите и чуете, че всичко е по местата си и че безпилотните самолети ни прикриват.
Великолепно, Чет. А могат ли безпилотните самолети да предскажат дали нашите приятелчета бедуини няма да надушат двойната ни игра и да решат да ни видят сметката? Или още по-лошо, да ни предадат на Пантерата? Не. Ще трябва да се оправяме сами с това.
Чет обясни още някои свойства на оборудването за наблюдение.
— Както казах в Аден, по време на екзекутивния етап от операцията ще разполагаме с четири безпилотни самолета. Два над целта и два над това място, всеки въоръжен с по две ракети „Хелфайър“. Мога да разделя двата екрана и да следя четирите картини едновременно.
— А как ще измъкнем този прескъп микробус оттук? — попитах аз.
— Никак. Не можем.
— Значи самолетите ще се погрижат за него?
— Точно така.
Сега вече разбирате защо данъците са толкова високи, нали?
— Предполагам, че ще сме извън микробуса, когато ракетата го улучи — отбелязах шеговито.
— Идеята не е лоша.
Обясненията и демонстрацията приключиха, така че с Чет и Бренър взехме по един кашон консерви и излязохме от рибния микробус на Мойсей, а Бък заключи след нас.
Бък каза, че трябва да поделим плячката с домакините, като жест към тяхното гостоприемство — благодаря за бълвоча, ето ви малко риба тон, — така че го направихме и се върнахме на втория етаж на кулата.
Чет изглеждаше въодушевен и си представих, че вижда края — края на цялата си работа и отчаяние, както и края на престоя си в Йемен.
Сега оставаше само да се регистрираме в хотела, да разгледаме тъпите развалини и да бъдем отвлечени.
И после да чакаме Пантерата.
60.
В 13:15 А отборът без Чет Морган се натовари на двете малки тойоти, осигурени с любезното съдействие на шейх Муса. Оставихме повечето си багаж в Крепостта на гарвана, защото по-късно щяхме да се върнем като отвлечени американци, също с любезното съдействие на шейх Муса. Все пак си взехме някои лични неща, тъй като щяхме да отседнем в хотела за няколко дни, за да разглеждаме забележителности; за съжаление забавлението щеше да бъде съкратено поради гореспоменатото отвличане.