Както и да е, беше време за връзка и се обадих на Бренър по сателитния си телефон.
Той вдигна.
— Случва ли се нещо при вас? — попитах го.
— Не. Пропускам ли нещо интересно?
— Виждам мъртъвци.
— Снимай ги.
— Естествено.
Продължихме да се мотаем. Бък сновеше навсякъде, разглеждаше разни камънаци с шантави надписи, които можеше да са оставени и от марсианци. Направи куп снимки и постепенно започнах да вярвам, че наистина сме туристи.
— Искате ли да влезем в някоя къща? — попита Бък.
— Не.
— Можем да се качим на мафража. Гледката ще е великолепна.
— Бък, тези кули всеки момент могат да се срутят — казах остро. — Не искам да съм дори на улицата до тях.
— Ами… добре. Но ако видим истински похитители или Ал Кайда, ще трябва да се скрием в някоя кула.
— Предпочитам улична престрелка.
Продължихме обиколката и Бък, чиито познания изглеждаха неизчерпаеми, обясни:
— Ислямът има противоречиво отношение към предислямската култура и артефакти. Някои мюсюлмани възприемат тези древни езически култури като видимо доказателство, че ранните араби са били цивилизовани и много развити. Фундаменталистите обаче отхвърлят всичко предислямско и езическо и често унищожават артефактите — по същия начин, по който ранните християни са унищожавали и обезобразявали статуите и храмовете на езическия Рим.
— Вярно. Отчупвали са хуйовете на статуите:
— Точно така. Фундаменталистите тук правят същото.
Вече можем ли да си тръгваме?
Бък обаче не беше свършил.
— Бедуините имат известен афинитет към тези руини. Савците са техни преки прадеди. Хора като Булус ибн ал Дервиш обаче искат да заличат всички свидетелства, че преди исляма в Близкия изток е имало цивилизация. Именно затова западните археолози са били заплашвани тук. И това е причината много от атаките срещу западняци да се извършват в и около езически археологически обекти тук и другаде в Близкия изток.
Аз пък си мислех, че западняците са нападани на археологически обекти, защото ходят именно на такива места. И защото въпросните места са изолирани. Точно това се е случило с белгийците. Трябвало е да си останат в Сана. Всъщност можели са да отидат да разгледат Париж.
Все пак разбирах какво казва Бък. Идващите тук западняци бяха като хората, посещаващи африкански резервати — искат да видят диви животни, а дивите животни гледат на тях като на обяд, влизащ сам в трапезарията им.
Във всеки случай, намирахме се на подходящото място. Или на неподходящото място.
— Римляните са обсаждали този град — каза Бък. — Мариб е бил обсаждан десетки пъти и е оцелял до въздушното нападение на египтяните през шейсет и седма.
Реактивните самолети и еднотонните бомби са гадно нещо.
— Войната е безчувствена — тъжно рече Бък и се огледа.
Старият воин от Студената война май се размекваше. Така де, това беше нищо в сравнение с термоядрен Армагедон.
Излязохме на открит участък и Бък каза, че това някога е било сук. По площада скитаха кози, имаше и мъници — имам предвид деца, а не ярета. Та значи децата ни забелязаха и ни зяпнаха така, сякаш виждат призраци. Май туристите тук бяха рядка гледка.
Накрая успяха да съберат кураж и десетина затичаха към нас с викове: „Бакшиш! Бакшиш!“
— Кажи им да ни изведат оттук и ще им платим — казах на Бък.
Бък кимна и каза нещо на арабски. Децата зарязаха козите, наобиколиха ни и ни поведоха към колите.
Мразя да използвам деца като щит, но пък си плащахме.
Около половин час след като влязохме в Стари Мариб се върнахме там, откъдето бяхме тръгнали.
— Хареса ли ви? — попита Бък.
— Беше чудесно. Невероятно — възкликна Кейт.
Пълна гадост, ако питате мен.
Излязохме от руините и се зарадвах да видя, че Замо и Бренър не са отвлечени или убити.
Платихме на калпазаните и ги посъветвах:
— Когато пораснете, гледайте да се махнете оттук. — Само стойте настрана от Пърт Амбой.
Бренър искаше да се повози със Замо, така че Бък се качи зад волана с мен на мястото на стрелеца и Кейт отзад. Бък отново тръгна пръв и се спуснахме по хълма, за да продължим към следващите мъртви руини — трона на Савската царица.
Представих си заглавието в „Ню Йорк Поуст“: „Петима янки изчезват, докато гледат Савската царица“.