Бък обаче беше нашият безплатен екскурзовод.
— Това е храмът Баран, известен също като Лунния храм и Арш Билкис, което означава тронът на Билкис, тоест Савската царица. Недалеч оттук е и храмът на Слънцето.
Близко до ума.
— Този храм е бил посветен на савското божество Алмака.
Моля ви, няма ли кой да ме отвлече?
Бък продължи да говори и Кейт, както можеше да се очаква, зададе въпроси. Тя винаги се опитва да обогати знанията си и аз нямам нищо против, стига да не се опитва да обогатява и моите.
Междувременно истинските туристи се бяха събрали в двора с екскурзовода си. Преброих общо петнайсет. Огледах се за приятелчето си от Сана Мат Лонго, но тези долу бяха предимно хора на средна възраст, вероятно европейци, ако се съдеше по снежнобялата им кожа и грубите обуща.
Екскурзоводът поведе клиентите си към изхода и когато се приближиха, Бък каза нещо на арабски и двамата се разприказваха, после екскурзоводът продължи към микробуса.
— Половината туристи са германци, а другата половина датчани — уведоми ни Бък.
Общо — куп идиоти авантюристи. Безхаберници в Билкис.
— Връщат се в Сана — каза Бък. — Никой вече не остава да нощува тук.
— Защо изобщо някой идва тук? — поинтересувах се аз.
— За да научат нещо, господин Кори — малко сопнато отвърна Бък. — Да видят историята. Да се докоснат до друга култура.
Ясно. Вероятно и белгийците се бяха докоснали до друга култура.
— Ако си останеш у дома, терористите побеждават — напомни ми Бък.
Всички в Ню Йорк казваха това след 11/9 и затова всички излизахме и пълнехме барове и ресторанти. Майната й на Ал Кайда. Дай едно двойно, барман. Бог да благослови Америка!
Това тук обаче беше различно. Намирахме се в търбуха на звяра. И ако питате мен, екскурзоводът, ченгето от БНС и всички останали в момента сигурно държаха мобилните си телефони и казваха на някого къде има американски пуйки за скубане.
Бък си погледна часовника.
— Районът ще се опразни след половин час. Ще почакаме дотогава, след което ще тръгнем обратно към хотела.
За да ни отвлекат в оазиса. Да ни издебнат в онази уади.
Бък, който разполагаше с време, продължи лекцията си:
— Западните археолози няма да се върнат тук, а местните власти няма да почистват навятия пясък. След десет, най-много петнайсет години всичко това отново ще бъде покрито и ще останат да стърчат само ей онези колони.
— Тъжно — каза Кейт.
Може би щяха да вземат да пробият тук някой петролен кладенец.
Бък кимна на запад и каза:
— Онова на хоризонта са възвишенията, над които прелетяхме и където се намира Крепостта на гарвана. Йеменците вярват, че Ноевият ковчег е спрял там след потопа. На четирийсет километра западно от Крепостта на гарвана пък се намира тренировъчният лагер на Ал Кайда. Смятаме, че в същия район се намира и скривалището на Пантерата.
Може пък да се крие в Ноевия ковчег.
— Безпилотните самолети могат да се огледат и за Ковчега, докато търсят скривалището на Пантерата — казах аз.
— Пантерата ще дойде при нас — напомни ми Бък.
— Вярно бе, забравих. — Шансовете ни да открием Пантерата бяха точно толкова големи, колкото и да попаднем на Ноевия ковчег. Пантерата обаче щеше да намери нас.
Слънцето вече се спускаше на запад. Заслоних очи и се загледах към далечните хълмове. Значи Крепостта на гарвана не се намираше много далеч от тренировъчния лагер на Ал Кайда, който скоро щеше да бъде заличен от американски самолети, ако всичко минеше добре. Някъде сред онези безплодни хълмове, много далеч от Ню Джърси, се намираше и Булус ибн ал Дервиш. А може би и Ноевият ковчег. Дълбока мисъл започна да се оформя в съзнанието ми — нишка, която вероятно можеше да свърже всичко в една-единствена истина.
— Това място смърди — казах аз.
Бък се намръщи и ни поведе към двора. Забелязах, че не се виждаме от пътя и че наоколо няма жива душа. Извадих колта си и го пъхнах в джоба на елечето си. Бренър направи същото.
Бък се обърна към Кейт и Бренър, но не и към мен.
— Според някои мормони именно дошъл тук пророкът Лехи през шести век преди нашата ера, след като избягал от Йерусалим. И че тук погребал пророка Измаил.