Дано Измаил да е бил мъртъв.
Определено очаквах с нетърпение да бъда отвлечен.
— Мормоните също така вярват, че тук Лехи построил кораб и отплавал към Америка — продължи Бък.
Чакай малко. За кораб на колела ли говорим?
Бък обаче поясни:
— Има убедителни данни, че по онова време тук е имало река, която се е вливала в морето.
Схванах.
Бък ни поведе през двора и нагоре по четиринайсетте (пребройте ги) широки и стръмни каменни стъпала. Горе имаше пет квадратни колони, издигащи се на височина около осемнайсет метра. Имаше и шеста, която лежеше счупена, и Бък ни разказа история за символизма около нея — нещо за петте безспорни стълба на исляма и за единствения спорен. Реших, че си измисля. Всъщност той си измисляше много неща.
Бък приключи историята си и потъна в необичайно за него мълчание, което продължи цели няколко секунди.
— Предполага се, че белгийците са били убити именно тук — каза след малко той.
Никой не каза нищо. Все пак ще си призная, че тази мисъл вече ми беше минала през ума. И Бък искаше да запази този момент за сега.
Той посочи камъните около колоните.
— Според йеменските войници, които били извикани първи на местопрестъплението, тези камъни били целите в кръв.
Всъщност петната още си личаха, но ако не знаеш какво се е случило, едва ли ще се досетиш, че са от кръв.
— Туристите били две възрастни двойки, пенсионери от Брюксел, млада неженена двойка от Брюж, обикаляща Близкия изток, както и женена двойка, също от Брюксел, с шестнайсетгодишната си дъщеря.
Отново никой не каза нищо.
— Всички били отседнали в „Шератон“ в Сана като част от по-голяма туристическа група. Тези девет души решили да се запишат за еднодневната екскурзия до Мариб.
Лоша идея. Много, лоша идея.
Бък отново се умълча и забелязах, че руините вече са напълно пусти и че микробуса и полицейския камион ги няма. Откъм пътя и от развалините около нас не се чуваше нито звук. Бяхме сами.
— Тези хора не са причинили зло никому — тихо каза Бък. — Единствената им вина в Йемен е била, че са западняци. Европейци. Християни. И заради това са платили с живота си.
Именно.
— Телата на белгийците така и не са открити, но екскурзоводът и шофьорът им, млади мъже от Сана, били намерени в канавка на около километър оттук, с прерязани гърла — продължи Бък. — Така че можели да бъдат погребани както подобава на мюсюлмани. Престъплението им е било в това, че са се забъркали с неверници, а наказанието — смърт.
— Колко ужасно… безчувствено — тихо каза Кейт.
— Това не е война — каза Бренър.
Бък се съгласи.
— Било е безмилостен, хладнокръвен и брутален акт.
— И смятаме, че Пантерата е бил тук, когато това се е случило? — попитах аз.
Бък кимна и каза:
— Такава информация ни даде пленникът от Ал Кайда в Брюксел.
Е, ако някой имаше угризения относно убиването на кучите синове с ракети „Хелфайър“, подобни скрупули вече бяха изчезнали. Всъщност моменталното взривяване беше прекалено добро за Булус ибн ал Дервиш.
Сателитният телефон на Бък иззвъня и той отговори. Заслуша се, каза: „Добре“, прекъсна връзката и ни каза:
— Чет се обади. Време е да тръгваме към хотел „Билкис“.
Иначе казано — „Време е за отвличане“.
64.
Самото отвличане беше в известен смисъл пълно разочарование.
Пътувах с Бък в първата кола, на задната седалка на малкия „Хайлукс“. Кейт беше отпред, така че да не й се налага да седи до похитителя. Голям джентълмен съм.
Бренър и Замо караха на двайсетина метра зад нас.
След напускането на руините бяхме спрели да си вземем автоматите, които сега лежаха в скутовете ни, а Замо държеше в готовност снайперистката си карабина. Кейт си беше сложила шала за отвличане. Всичко беше наред — за Йемен.
Когато приближихме тесния мост над потока, бяла „Тойота Ланд Крузър“ излезе на пътя и запъпли срещу нас. Втори джип изникна зад нас и пред колата на Бренър. Трети се материализира зад нея. Озовахме се като в сандвич. Отвличането може и да беше представление, но можех да се закълна, че тези момчета го бяха правили и наистина.
Джипът пред нас зави и спря в края на моста и Бък наби спирачки на десетина метра от него.
Обърнах се и видях, че джипът зад нас спира току до бронята ни. Бренър също спря, после последният джип спря зад него и запуши моста. Добра работа на целия екип.