Выбрать главу

— Ще се успокоя в самолета.

— Ще се обадя на Чет — каза Кейт.

— Добра идея.

Тя отвори прозореца си и се подаде навън, за да установи връзка. Набра номера на Чет, но той не вдигна.

На Ясир като че ли не му пукаше, че използваме радиостанциите и сателитните телефони и че автоматите са ни в скутовете, така че може би не трябваше да съм толкова параноичен. Пътувахме към скривалището, към Крепостта на гарвана. Ако обаче откриехме Чет с прерязано гърло, това нямаше да е добър знак. Или обратното?

— Безпилотните самолети ни наблюдават — напомних на Кейт.

— А до теб седи бедуин с калашник — напомни тя на мен.

— Всичко върви по план — каза Бък.

Така си беше.

— В кой колеж си учил? — попитах Ясир.

Бък преведе, Ясир отговори й Бък ми каза:

— Той ти благодари за комплимента.

— Какъв комплимент?

— Казах му, че се възхищаваш на шивала му. Може да ти го подари. Тогава ще трябва да го носиш.

— Благодаря, Бък.

— И ако продължиш да ме караш да превеждам глупостите ти, ще те уредя и с бельото му.

Кейт реши, че това е смешно, и се почувствах щастлив, че започва да се отпуска.

Както и да е, отказах се от опитите да завържа разговор с Ясир и насочих вниманието си към посоката, в която пътувахме.

След десетина минути пресякохме широкия черен път, който разпознах като нашата писта, след което завихме надясно към платото, на което се издигаше Крепостта на гарвана.

— Опитай да се свържеш с Чет — каза ми Кейт.

Отворих прозореца, подадох се навън и набрах номера му.

Той отговори.

— Отвлякоха ни — казах му.

— Видях — отвърна той.

— Ако случайно си забравил, ние сме в двата малки джипа. Предай на пилотите.

— Благодаря. Нещо друго?

— Има ли прах?

Последва кратка пауза, после:

— Тази вечер няма прах. Би трябвало да пристигнете след петнайсет минути.

— Погрижи се бирата да е студена.

— Нещо друго?

— Не.

Облегнах се назад и се отпуснах.

Чет ме смяташе за забавен, но и досаден. Може би дори за малко тъпичък. И беше добре, че си мисли така. В затворите има много боклуци, които си бяха помислили същото.

Като бивше ченге обаче Бренър познаваше играта ми. Замо също може би виждаше зад майтапите, а Бък беше достатъчно прозорлив, за да схване начина ми на действие.

Естествено, Кейт ме беше виждала да се правя на тъп и забавен със заподозрени и с шефове. Трябва ти ум, за да се правиш на тъп. Така хората свалят гарда. И правят грешки.

Бък и Чет бяха мои колеги, сънародници и съотборници. Но не бяха доверени приятели. Всъщност бяха замислили нещо.

Стигнахме дерето в подножието на платото и поехме нагоре. На дневна светлина се оказа още по-плашещо.

Добрахме се до платото и се насочихме към Крепостта на гарвана.

Нямах представа колко време ще чакаме делегацията на Ал Кайда да бъде доведена с вързани очи, за да ни огледа и да потвърди кой сме. Но ако трябваше да стоя повече от седмица с Чет и Бък, смятах да се предам на първия джихадист, който влезе през вратата.

Дотогава трябваше да държа под око Чет и Бък. Особено Чет. Можех да изчакам и да видя дали не е дошъл тук, за да уреди стара сметка на ЦРУ с Кейт и мен. Можех и да се изправя открито пред него. Ако изчаках, можеше да стане твърде късно да му кажа, че знам, че е замислил нещо. Така че май трябваше да нанеса изпреварващ удар. Преди той да го е направил.

65.

И тъй, конвоят мина през отворените порти, влезе в двора на Крепостта на гарвана и слязохме от джиповете.

Двамата бедуини не бяха прерязали гърлото на Чет и той ни поздрави.

— Изглеждаше идеално на монитора — каза той. — Надявам се достатъчно местни да са видели отвличането и новината вече да е стигнала до Ал Кайда.

— Ами ако местните или Ал Кайда знаят или подозират, че сме в Крепостта на гарвана? — попитах аз.

— Възможно е — отвърна Чет. — Но Ал Кайда няма да тръгне да се меси в бедуинско отвличане, нито да предприеме действия срещу крепост на шейх Муса.

Може би не. Но не бих искал да напускам това място, докато Пантерата и джихадистите му не са готови за пликчетата за проби.

Благодарихме на домакините си за приятното изживяване около похищението и се качихме на втория етаж на кулата, за да чакаме по-нататъшното развитие на нещата според инструктажа на Чет в Аден.