Кейт имаше добър въпрос.
— Нашето изчезване… или отвличане… няма ли да бъде съобщено на медиите?
— В отдел „Публична информация“ в посолството има новинарско затъмнение — отвърна Бък и се усмихна. — Което е престараване, тъй като ПИ така или иначе не съобщава много новини за Йемен. Колкото до душещите журналисти, в Йемен на практика няма западни кореспонденти. Единствено Би Би Си имат офис в Сана, но единственият репортер там е в продължителен домашен отпуск. Относно йеменските журналисти или правителствените източници, те или не знаят нищо, или им е казано да не знаят нищо.
Ясно. Това наистина бе Забравената от времето страна и черната дупка на Близкия изток. Тук можеш да изчезнеш и да минат месеци, преди някой извън Йемен да забележи липсата ти.
— Ами приятелите и роднините няма ли да се разтревожат, че не получават никакви вести от нас? — попита Кейт. — И ако се опитат да ни потърсят?
— Ако имаш предвид родителите, си, приеми престоя ни тук за ваканция — казах й аз. Не, всъщност не го казах. Предпочетох да си държа устата затворена.
— Всеки от нас ще напише съобщение, което ще бъде доставено от работните ни места в Щатите до всеки в списъка — отвърна Бък. — Гледайте да пишете най-общи неща и не споменавайте, че сте отвлечени — добави и се усмихна. — Всички запитвания до работата ни от страна на приятели и роднини ще бъдат посрещани от посолството в Сана. Не би трябвало да имаме проблем да сме недостъпни за седмица-две.
— Аз не общувам с приятели и роднини в продължение на седмици — заяви Чет и добави: — Това си върви с работата.
Пък и на никой не му пука дали ще те чуе, или не. Всъщност дори са доволни. Това не беше мило от моя страна. Сигурно някой някъде обичаше Чет.
Между другото, на практика не знаехме нищо за личния живот на Чет, а и самият той не беше споменал нито дума по темата. Кейт обаче се възползва от изникналата възможност и го попита:
— Женен ли си?
Чет се поколеба за момент, после отговори:
— С жена ми се отчуждихме.
Може би беше свързано със странностите му.
— Съжалявам — каза Кейт типично по женски.
Жена му обаче едва ли съжаляваше.
— Това назначение и раздялата обтегна брака ни — призна Чет.
Не ще и дума. Честно казано, малко го съжалих. От друга страна, тук би могъл да има четири жени… или май само три. Вече си имаше една. Нали така?
Бък, който явно успяваше да запази брака си въпреки десетилетията зад граница (или може би именно заради тях), каза:
— Тази работа е трудна за семейния живот. Жертваме много за страната си и понякога не съм сигурен, че страната оценява това.
Понякога? Защо не никога? И на нас трябва ли да ни пука? Правим го поради други причини. Оценяването и благодарността не влизат в сметките.
— Нека бъдем оптимисти и приемем, че ще летим за дома, преди някой изобщо да разбере, че сме изчезвали — добави Бък във връзка с продължителността на престоя ни на това място.
Добре. Нека бъдем оптимисти.
Отворих книжка с кръстословици.
— Арабин, останал без муниции? Единайсет букви.
— Въздържател — отвърна Бренър, който явно знаеше лафа.
66.
Беше време за вечеря и се угостихме с консервирана риба тон, студен зеленчуков микс и хляб тавва, прокарани с топла бутилирана вода. Чет завърши с цигара.
Светлината отслабваше и запалихме няколко газени лампи. Долу на двора отново бе време за молитви и бедуините се молеха гръмогласно, което ме накара да изпитам носталгия по Бруклин.
След молитвата Чет каза, че трябва да докладва за обстановката и ще използва сигурната радиовръзка в микробуса. Казах, че ще му правя компания, и двамата слязохме на двора, отключихме микробуса и влязохме.
Чет провери гласовата си поща и есемесите, докладва за обстановката (всичко е наред), прекъсна връзката, завъртя стола си към мен и попита:
— Искаш да говориш с мен ли?
— Да — отвърнах аз, но останах прав. — За Тед Наш.
Той кимна.
— Познавал си го.
Той отново кимна и каза:
— Но не много добре.
— Както кажеш. Ето каква е работата, Чет. Преди да се оженим, жена ми е имала връзка с Наш. — Погледнах го на слабата светлина от конзолата. — Знаеш ли това?
— Чувал съм.
— Значи случилото се може да е било повече лично, отколкото бизнес.