— Одеялото на Чет — сети се Кейт.
Правилно.
Бък взе одеялото и го метна през прозореца. На негово място щях да го метна в лайняната шахта.
Е, дали изглеждахме като пленници, държани тук вече четири дни? Не знам, но определено миришехме като такива.
И едно последно нещо. Поизцапахме пода на мястото, където се беше намирал килимът, а Бък впечатли всички ни с уменията си, като предложи да наръсим и малко курешки.
— Ти се занимавай с това, Бък — казах му и той се отказа.
Чухме нещо откъм двора и всички отидохме при прозореца.
Портите бяха отворени и през тях мина бял джип. После втори и трети.
Ал Кайда беше тук.
Четиримата бедуини долу отвориха задните врати на джиповете и гостите слязоха. Бяха общо петима, с черни качулки, бели роби и сандали. Освен това бяха преметнали калашници на рамо. По тези места дори преговарящите със завързани очи носят оръжие.
— Би трябвало да се досетят, че ги карат нагоре до Крепостта на гарвана — отбеляза Бренър.
— Сред тукашните възвишения има много подобни места — увери ни Бък.
Това беше добре. Надявах се шофьорите бедуини да са били достатъчно хитри, за да разкарват тези задници в кръг поне няколко часа.
Както и да е, гледахме как поведоха петимата закачулени от Ал Кайда към кулата. Само внимавайте да не се блъснете в микробуса, който управлява безпилотните самолети.
И тъй, беше време да заприличаме на петима скъпи амрики, струващи сто хиляди долара.
Всички насядахме на голия дъсчен под. Отляво надясно се бяхме подредили Бренър, Замо, Бък, моя милост и Кейт в края. Четиримата бедуини изнамериха три вериги с пранги за краката. Отказахме любезното им предложение да ни закопчаят и го направихме сами — Бренър и Замо си поделиха едната, а Бък и аз — другата. Кейт като жена си имаше отделна верига. Задържахме ключовете у себе си. Накрая събухме обувките и чорапите си и бедуините ги скриха под сламата.
— Разтъркайте стъпалата си по пода — напомни ни Бък. Правилно. Никога не подценявай интелигентността и бдителността на враговете. Те не са толкова тъпи, колкото изглеждат. И най-вероятно знаят как би трябвало да изглеждат петима нещастни пленници.
Разбира се, това можеше и да е номер и след около пет минути да се окажем истински пленници — или пък истински мъртъвци. Муса и хората му обаче бяха имали и други възможности да ни извъртят номер. Освен това ръцете ни бяха свободни и можехме бързо да извадим пистолетите си.
Някой извика на арабски от стълбището и нашето приятелче Ясир извика в отговор.
— Добре ли си? — попитах Кейт.
— Идеално съм.
— Дръж си главата наведена и гледай надолу — напомни й Бък.
След няколко секунди петимата закачулени от Ал Кайда и трима бедуини в ролята на водачи влязоха в помещението.
Бедуините подредиха петимата си гости в редица, рамо до рамо, на около метър и половина пред нас, след което махнаха качулките им една по една. И така се озовахме лице в лице с врага.
69.
Делегацията на Ал Кайда приличаше на наказателен взвод, строен и с автомати на рамо.
Освен това петима бяха повече, отколкото бе нужно да идентифицират американците, така че това представляваше и някаква демонстрация на сила. Бедуините не би трябвало да го позволят, но го бяха направили, така че очаквах всеки момент момчетата от Ал Кайда да хванат желязото.
В дивана бяха останали четирима бедуини, сред които и Ясир, който, изглежда, играеше ролята на домакин.
Петимата амрики би трябвало да изглеждат уплашени, нервни, уморени и обезсърчени, което означаваше да гледат в земята и да си държат устите затворени, освен ако не ги заговорят. От друга страна, Ал Кайда знаеше, че не сме туристи, така че можехме от време на време да проявяваме малко непокорство.
Погледнах петимата бойци на Ал Кайда, застанали пред нас. Бяха млади — може би между двайсет и двайсет и пет, макар лицата им да бяха доста състарени от суровото време. Нямаха бради, но и не можеха да се нарекат гладко избръснати, и изглеждаха доста мрачни, макар че ситуацията би трябвало да им харесва.
Онзи отдясно обаче се усмихваше и ме гледаше, което ми се стори странно. И чак тогава го познах.
— Здрасти — каза ми Набеел ал Самад. — Помни ме?
Другарите ми завъртяха глави към мен. Четиримата бедуини, които не говореха английски, изглеждаха объркани, че човек от Ал Кайда се усмихва и говори на американския пленник. Хей, двамата с него сме яли кравайчета заедно.