Би трябвало само да кимна, но заговорих, за да могат съекипниците ми да разберат кой е този тип.
— С Набеел имахме работна закуска в Ню Йорк — казах аз. — Той имаше някаква важна информация за мен.
Набеел реши, че това е смешно, и преведе на другарите си, които също решиха, че е смешно.
Онова, което не бе смешно, бяха думите на Набеел.
— Еврейско деликатес за мен не смешно. Ти не смешен. Ти не върне никога дом.
Набеел имаше нужда от помощ с глаголите, но схванах, че от мен се очаква да оценя момента и посланието, което на малко по-нормален език беше „Е, детектив Кори, срещаме се отново. И този път ролите са разменени, нали, детектив Кори?“ Хе-хе-хе. Да ти го начукам.
Както и да е, влязох в ролята си й забих поглед в пода.
С две думи, веднага след като Държавният департамент бе подал искане за визи за мен и Кейт, информацията беше стигнала до Ал Кайда в Йемен. Случва се непрекъснато и обикновено това не е проблем за американски туристи, бизнесмени или дипломати, пътуващи за Сана. Освен ако имената им не фигурират в черния списък на Ал Кайда.
Е, веселата част приключи и дойде време за бизнес.
Набеел каза нещо на Ясир и той му подаде петте ни обикновени паспорта.
Набеел държеше някакви листа, които със сигурност бяха фотокопията на паспортите от хотел „Билкис“. Пусна документите и копията на четирите си приятелчета, които се заеха да ги изучават и да ни оглеждат.
Набеел, който ми се беше видял като приятен тъпчо в Ню Йорк, криеше в себе си и друг образ.
— Очи горе! — остро каза той на коленичилите амрики. — Гледа мен!
Всички погледнахме Набеел, докато другите АК задници сверяваха лицата ни с фотокопията и паспортите.
Естествено, Набеел идентифицира детектив Джон Кори, а останалите гении от Ал Кайда като че ли стигнаха до консенсус, че Бък, Бренър и Замо са същите амрики като онези от снимките. Проблемът беше Кейт, която бе увита в шала си.
— Сваля хиджаб — каза й Набеел.
Кейт махна шала от лицето си и петимата задници от Ал Кайда я зяпнаха продължително. Така де, колко женски лица бяха виждали през живота си?
Всички като че ли се съгласиха, че снимката на Кейт отговаря на лицето й, и Ясир прибра паспортите.
— Слага хиджаб! — нареди Набеел на Кейт.
След това извади още два листа и ги показа на Ясир. Ясир кимна и каза нещо на Бък на арабски. Бък отвърна на същия език, после ни каза:
— Имат копия и на дипломатическите паспорти на Джон и Кейт, вероятно от йеменското консулство в Ню Йорк. И искат да знаят къде…
— Млък! — извика Набеел и се обърна към всички ни. — Къде дипломатически паспорт?
— В посолството — отвърна Бък на английски.
— Ти лъже.
Ясир обаче се намеси и каза нещо: може би уверяваше Набеел, че бедуините са ни претърсили и не са намерили никакви дипломатически паспорти.
Ясир, Набеел и другите четирима задници от Ал Кайда заспориха и Бък започна да превежда с половин глас отделни откъси от разправията:
— Искат да ни претърсят… да претърсят сламата… и целия диван.
Естествено. Тези неща никога не минават така, както искаш или очакваш.
— Кой командва тук, по дяволите?
— Ясир като че ли губи контрол — каза Бък.
Страхотно.
Набеел прекъсна разправията, колкото да ни каже на двамата с Бък да млъкваме.
Бък обаче разбираше тези хора и каза с твърд глас нещо на Ясир. Различих думата „Муса“.
Ясир като че ли събра кураж, развика се на Набеел и другите лайняни глави от Ал Кайда и те млъкнаха.
Така де, кой командва тук? Я им покажи, Ясир. Хвърлих поглед към другарите си и видях, че са малко напрегнати. Докато Набеел и Ясир разговаряха, аз се обърнах с тих глас към Бренър, Замо и Кейт:
— Кажа ли: „Вади“, броите до три и знаете какво да правите.
Те кимнаха.
Както обича да посочва Кейт, понякога променям плана. Но само когато план А не върви добре. Така де, плячката на Пантерата се намираше точно пред джихадистите му и изобщо нямаше да се учудя, ако се нахвърлеха върху бедуините, за да ни отвлекат вече наистина. Или просто да ни видят сметката.
Така че ако се наложеше, щяхме да скочим на тези пет копелета и да ги попилеем, преди да са успели да посегнат към калашниците си. И това щеше да сложи край на преговорите и на операция „Чистка“, а за съжаление и на всичките ни шансове да изпарим Пантерата с „Хелфайър“. Но понякога трябва да помислиш първо за себе си и да се задоволиш с онова, до което се добереш — като тия петима джихадисти, които ставаха малко по-агресивни от приемливото.