Е, да видим как ще се развият нещата. Можеше и да греша. Или да съм прав само наполовина.
Бък каза, че слиза да говори с бедуините и да се опита да разбере по-добре какво знаят за срещата между шейха и Пантерата, както и какви са инструкциите им.
Хубаво беше, че имаме в екипа си човек, който знае арабски. Без Бък нямаше да сме в състояние дори да започнем тази мисия. Следващия път, когато се пиша доброволец в територия на Ал Кайда, искам Бък да е с мен. Или може би някой друг, който знае арабски, но не ръси непрекъснато празни приказки. Или пък щеше да е най-добре просто да пропусна офертата.
Бък излезе и аз споделих загрижеността си, че ракетите могат да причинят косвени жертви на приятели, тоест на шейх Муса и хората му, като по този начин ни поставят в опасна ситуация тук, в Крепостта на гарвана.
— И аз си мислех за същото — каза Бренър, който беше виждал неведнъж как бойни глави разкъсват хора на части. — Колкото и да са точни ракетите, при попаденията се разлитат шрапнели. Най-добре е да си колкото се може по-далеч от целта им.
— Защо не повдигна… не повдигнахме… този въпрос още на срещата в Аден? — попита Кейт.
— Мислех, че Чет знае какво говори — отвърна Бренър.
Е, знаеше, разбира се, но явно му се случваше да забравя детайлите.
— Мисля, че когато шейх Муса влезе в каменната къща, това ще е сигнал за Чет да нареди самолетите да изстрелят четирите ракети. Но може и да е сигнал за бедуините да си обират парцалите и да търсят прикритие — каза Бренър. — Ще имат четири, най-много пет секунди да го направят, преди четирийсет кила експлозиви и шрапнели да са превърнали района в кланица.
Едно, две, три, четири… мога да стигна и до съседната провинция, ако знам, че към мен лети „Хелфайър“.
— На Пантерата и хората му ще са им нужни няколко секунди да осъзнаят какво става, но преди да успеят да реагират, вече ще са в рая — обобщи Бренър.
Сигурно беше прав, обаче все пак казах:
— Но въпреки това може да има жертви от нашите.
Кейт и Бренър се замислиха.
— Господи, надявам се да не стане така — каза Кейт. — Иначе как ще се измъкнем оттук?
— Много бързо.
Като имахме това предвид, се качихме на мафража да поговорим със Замо и да го запознаем с положението. Бренър каза и че искал да ни покаже нещо горе. Може би нов вид курешки, смърдящи по-малко от глупостите, с които ни заливаха Бък и Чет.
74.
Съобщихме на Замо добрата новина за сгледата между Пантерата и шейха и Бренър добави:
— Днес си отиваме у дома.
Замо, който не беше по приказките, само кимна.
После Бренър насочи вниманието ни към шахтата за екскременти и посочи една квадратна дупка в тавана точно над шахтата; дървените стени се издигаха на около два метра и половина, само на половината разстояние до високия таван на мафража.
— Това е отдушник — каза той.
Естествено. Лайната падат надолу, но миризмата върви нагоре.
— Изтласкай ме — каза ми Бренър.
Отидохме до полустената, аз го изтласках и той застана несигурно на върха на стената, пръстите му едва докосваха ръба на отдушника.
Дупката на клекалото на всеки етаж под нас беше достатъчно голяма, за да може човек да се напъха през нея и да скочи до следващия етаж — вече бях отбелязал, че това може да се използва като път за бягство. Само че нямаше как да паднеш направо през всички дупки върху купчината лайна. Нужно беше малко промушване и извъртане. Въпреки това предупредих г-н Бренър:
— Внимавай. До долу има двайсетина метра. Лайната може и да омекотят падането, но все пак…
— Благодаря. — Бренър се надигна на пръсти и се хвана с две ръце за ръба на отдушника, след което се набра през отвора и се озова на покрива.
Добри мускули от кръста нагоре. И сега какво?
Бренър коленичи до дупката и каза:
— Можем да го направим.
Видях краката и тялото му да се спускат през дупката и той увисна, хванал се за грубо одяланите дъски, после се залюля, пусна се и стъпи на пода.
— Горе има парапет, който може да ни осигури добра защита, ако се стигне до престрелка. Покривът може да издържи хеликоптер — добави Бренър, чиято последна война, тази във Виетнам, беше немислима без хеликоптери.
Това бе наистина добра новина, ако се озовем в капан на покрива и под обстрел.
— Нямаме хеликоптери в Йемен — напомних му все пак.