Да, обсъждахме го, но Чет може би още беше пълен с гадости и всички там долу щяха да умрат. Или най-малкото да изгубят части от телата си. А после трябваше да се разкараме оттук. При това бързо.
Чет раздели екрана на две и лявата половина показа широк изглед към Крепостта на гарвана от втората двойка самолети, обикалящи над платото.
— Тук няма никой — отбеляза той.
Вярно. Не се виждаше войска на Ал Кайда, готова да щурмува крепостта. Това бе знак, че нещата вървят по план и че Пантерата ще се появи при колибата на козаря.
— Настъпи промяна в плана — прозаично добави Чет.
В главата ми забръмча предупредителен сигнал.
Той завъртя стола си към нас и ни погледна един по един.
— Добра промяна.
Сигналът забръмча по-силно. Освен това забелязах, че Бък е изненадващо мълчалив от самото ни влизане в микробуса. Дали се беше замислил за нещо? Или се безпокоеше за нещо?
— На най-високо ниво бе взето решение вие тримата да се махнете оттук. Още сега.
Никой от нас тримата не попита защо. Обяснението предстоеше.
— Ролята ви в тази мисия приключи. Всъщност приключи още когато делегацията на Ал Кайда ви видя.
Всички го знаехме, но Чет го споменаваше за първи път.
Той отговори на незададения въпрос:
— Във Вашингтон смятаха, че трябва да останете няколко дни след като онези от Ал Кайда ви видят, ако случайно се сетят къде са били отведени и ако следят крепостта, за да я атакуват или да видят дали не е останал някой. Но тъй като вече всичко е на мястото си и нещата вървят към завършек, отгоре искат да разделят екипа, за да са сигурни, че не държим всичките си яйца в една кошница.
Трите яйца, които щяха да бъдат поставени в друга кошница, отново не попитаха нищо. По-добре беше да оставим Чет да говори.
И той направи точно това.
— Ние с Бък ще останем, докато ракетите не си свършат работа. Ще задържим Замо за охрана. Ще си оставим и един „Предатор“. Другият ще следва вас. — Чет отново ни погледна. — Ще вземете един джип, ще слезете по северния склон и ще тръгнете към пистата в Мариб. Там ще ви чака чартърен самолет на Компанията, с който ще стигнете до едно място в Саудитска Арабия, после до международното летище на Рияд и оттам до дома. Ако се постараете, можете да стигнете до пистата за по-малко от час.
Половин, час, ако аз карам. Еха. Звучеше прекалено добре, за да е истина.
— Някакви въпроси? — попита Чет. — Някакви проблеми?
— Смятаме да останем, докато всичко не приключи — заяви Кейт. — Ще отидем на мястото на атаката с вас и ще се махнем заедно оттук със самолета.
— Няма да се получи, Кейт — отсече Чет. — Това са заповеди отгоре. Но все пак оценявам отдадеността ти към мисията.
— Какъв е смисълът да си тръгваме сега? — попита Бренър. — Не разбирам защо трябва да се разделим.
— Защото може да се случи нещо, докато пътуваме към мястото на атаката или на самото място — обясни Чет. — Може да се появят проблеми и със срещата със самолета. Няма причина всички да поемаме този риск. По-добре е да се разделим, за да сме сигурни, че… ами, че някои от нас ще успеят да се измъкнат.
Правилно. Но кои точно?
— Не искаме ситуация, при която мисията е успешна, но целият екип е изгубен — добави Чет.
Операцията мина успешно, но пациентът е мъртъв. Схванах.
— Мислиш ли, че е безопасно само една кола да пътува оттук до пистата? — попита Кейт.
— Пътищата са достатъчно безопасни по светло — увери ни Чет. — И не е нужно да се безпокоите, че ще станете принудителни гости на територията на шейх Муса. Колкото до Ал Кайда, през деня те си стоят в хълмовете. Ако се движите бързо, ще стигнете преди някой да се усети, че сте тръгнали, или да научи кои сте. Тези джипове по принцип са характерни за бедуините, а и прозорците са тъмни, но Кейт трябва да облече балтото си и да седи отзад. Освен това за всеки случай ще ви наглежда „Предатор“ и ще поддържаме връзка по сателитния телефон. Пътуването до пистата е фасулска работа. Нещо друго безпокои, ли ви?
Подобно на Бък, аз също се бях умълчал странно, но вече не издържах.
— Някаква причина да нямаме ескорт от бедуини?