И двамата му родители били имигранти от Йемен, но за тях нямаше никаква допълнителна информация. Мъртви Ли бяха? Или живи? И къде живееха?
Малкият Булус посещавал държавни училища в Ню Джърси, а през 1987 г. се дипломирал в Колумбийския университет, специалност икономика, което го правеше терорист от Бръшлянената лига. Да беше продължил на Уолстрийт — същата работа, но по-добре платена.
Според статията в един момент г-н ал Дервиш станал радикален и в началото на 90-те заминал за Йемен.
Следваше смесица от факти и предположения за дейността му в Йемен, Саудитска Арабия и може би Ирак. Беше посочен като един от организаторите на атаката срещу кораба „Коул“ на ВМС, както и срещу френския петролен танкер „Лимбург“ в пристанището на Аден през 2002 г.
В добавка към това въпросният задник бил замесен в две или три въоръжени нападения срещу западняци в Сана, Аден и околните райони, довели до множество смъртни случаи и отвличания. И докато се занимавал с това, планирал две ракетни атаки — срещу американското посолство в столицата и срещу „Шератон“ в Аден. И двете покушения били осуетени. Атаката срещу „Шератон“ ме заинтересува, защото бях отседнал именно там с останалия американски персонал в града. Наричахме мястото Форт Апачи.
И накрая, но не на последно място, г-н ал Дервиш и приятели миналата година участвали в престрелка на саудитската граница, в която били убити шестима саудитски войници.
С две думи, лош тип. Може би безстрашен, може би побъркан и определено ядосан заради нещо. Може би са му се подигравали в училище.
Освен това никога не бях чувал за него. А знам имената на много терористи. Което означаваше, че този тип е бил държан потулен. Защо? Може би защото ставаше дума за чисто ЦРУ дело, а от ЦРУ не споделят информация с ФБР. Все още. Управлението ти казва само онова, което ти е нужно да знаеш.
След това отворих сайта на американското посолство в Сана и прегледах „Граждански услуги“ и така наречените Съобщения на надзирателя. Открих, че Държавният департамент бил загрижен заради Ал Кайда в Арабския полуостров и излязъл с предупреждение към пътуващите в Йемен за „възможни нападения от отделни екстремисти или групировки срещу американски граждани, съоръжения, офиси и интереси“.
Предполагам, че това включваше и самото посолство, както и всички, които работят или посещават страната.
Сайтът на посолството ме уведоми също, че „пътуването по пътищата между отделните градове може да е опасно“. Сериозно? „Пътуването извън Сана е ограничено“. Аха. Пътищата бяха точно там. „Пътуването в племенните райони на север и изток от Сана е особено опасно и отвличанията са честа практика“. Значи най-добре да избягваш цялата страна.
Споменаваше се също и за продължаващата гражданска война, за която бяхме научили от Би Би Си. Лидерът на бунтовниците ал Хути успял да установи контрол върху по-голямата част от Северен Йемен. Това ме накара да се зачудя защо му е на някой да иска да управлява онова зачукано място.
И тъй, да обобщим — Йемен се управляваше от корумпиран диктатор, страната беше наполовина завладяна от бунтовник, а останалата територия се владееше от племенни главатари, с изключение на районите, контролирани от Ал Кайда. Освен това Червено море и Аденският залив гъмжаха от пирати. Добрата новина бе, че всички се друсаха с кат и не им пукаше.
Прочетох последния текст в сайта на посолството. Гласеше: „Понякога посолството на САЩ в Сана може да бъде временно затворено или да не изпълнява обществени услуги, за да направи преглед на мерките за сигурност“.
Ако имах късмет, щеше да е затворено, когато стигнех там.
Както и да е, можех да прекарам цяла седмица в сърфиране в интернет и събиране на данни за Йемен, Ал Кайда в Арабския полуостров и Пантерата, но защо да си правя труда? В събота или неделя така и така щях да съм в търбуха на звяра.
Излязох от системата и се върнах на бюрото си.
9.
С Кейт решихме да обядваме във „Франсис Тавърн“, мястото, където Вашингтон направил прощалното си обръщение към офицерите си и където сега аз щях да направя прощалното си обръщение към Вашингтон.
Излязохме от Федерал Плаза 26 на Дуейн Стрийт, която от 11/9 е затворена за автомобили между Бродуей и Лафайет заради опасения, че някой може да взриви кола бомба под прозореца ми.
Всъщност целият Долен Манхатън се превърна в строго охранявана зона от онзи ден и макар да не се натрапват, мерките за сигурност са дразнещи. Нещо повече, те са постоянно напомняне, че онези кучи синове са превърнали Америка във фронтова линия. Така че може би прехвърлянето на войната на тяхна територия е добро quid pro quo.