Точно когато Кейт стигаше до отворената порта, на прозореца на дивана се появи фигура и откри огън. Кейт се просна на земята. Застанах между нея и кулата и пуснах дълги откоси към прозореца. Погледнах Кейт, която вече се изправяше. Нямаше кръв, така че явно куршумът бе посрещнат от бронежилетката й.
— Бягай! — извиках й.
Кейт и Замо изтичаха през портата, а Бренър се обърна и изпразни пълнителя си към прозореца. Пушекът вече бълваше здравата от кулата и през прозорците на дивана се виждаха танцуващи пламъци.
Сложих нов пълнител и го изпразних в петте коли на двора, куршумите пръскаха гуми и стъкла. Бренър направи същото и един „Хайлукс“ избухна в пламъци. Време беше да се омитаме.
Изтичахме през портата и видях, че Замо вече е зад волана, а Кейт се подаваше през задното стъкло и ни прикриваше. Скочих до нея и затръшнах вратата, докато Бренър сядаше отпред. Още преди да затвори вратата си, Замо натисна педала до дупка и полетяхме през равния терен към дерето.
С Бренър свалихме прозорците, подадохме се навън и се обърнахме към портата.
Двама бедуини изскочиха през нея и ние открихме огън, като улучихме единия и накарахме другия да се метне под прикритието на каменната стена.
След минута бяхме на ръба на платото и Замо намали и рязко зави надясно, после наби спирачки, когато предните колела на джипа се плъзнаха през ръба и надолу.
Замо продължи по стръмния лъкатушещ терен. Караше по-бързо от безопасното, но пък не бе моментът да мислим за пътни произшествия.
Слънцето вече беше увиснало над хоризонта зад нас и дерето, което се намираше източно от платото, тънеше в сенки и беше трудно да се вижда напред.
След няколко минути бясно каране Бренър се обади:
— Надупчихме всички джипове, така че преследвачите ни би трябвало да ни гонят пеша.
Замо отпусна малко газта и отвърна:
— Хубаво, че се сети да ми го кажеш.
Не може да каже, че се отпуснахме, но поне отново бяхме в състояние да дишаме.
Погледнах Кейт. Изглеждаше чудесно, като се вземе предвид всичко станало. Тя всъщност запазва самообладание при престрелка, губи го само с мен.
— Добре ли си? — попитах я.
— Изкара ми въздуха… добре съм… — Погледна ме. — Сега вече можеш да го кажеш.
По-изискан мъж би казал: „Обичам те“, но аз не съм чак толкова изискан и казах съвсем искрено:
— Нали ти казах, мамка му.
— Обичам те — отвърна Кейт.
Бренър, който мислеше за по-важни неща, се обърна към нас.
— Някой да има някакви идеи?
— Можем ли да стигнем до пистата в Мариб? — попитах.
— Може би — отвърна той. — А може би не. Там кацат само редки чартърни самолети и обикновено пустее.
— Ще бъдем ли в безопасност в хотел „Билкис“? — попита Кейт.
— Не, освен ако не искаме да се натъкнем на някой като полковник Хаким или на самия него, ако случайно е дошъл в Мариб.
Не изгаряхме от желание за подобни срещи.
— Колко далеч е Сана? — попита Кейт.
— На четири часа път, но със същия успех би могла да е и на Марс — отвърна Бренър. — Навсякъде по пътя има пропускателни пунктове и няма начин да стигнем, без да ни спре някой, с когото не искаме да се срещаме.
Значи забравяме План В. Или беше План Г?
Замо продължаваше надолу по дерето, което ставаше по-широко и не така стръмно.
Едва ли има нужда да казвам, че се намирахме насред нищото и че най-близкото безопасно място бе саудитската граница, която, ако се съдеше по местоположението на базата Наджран, се намираше на около 280 километра на север по права линия. Ние обаче не летяхме като гарвани — Чет и Бък бяха по летенето.
Попитах Бренър за границата.
— Няма да успеем да минем покрай йеменските военни патрули — каза той.
— Имаме дипломатически паспорти — напомних му.
Той игнорира опита ми да разведря обстановката.
— Най-доброто засега е да намерим къде да се скрием и да измислим как да се разкараме на зазоряване.
Кейт имаше по-добра идея.
— Да се опитаме да се свържем с посолството с телефоните.
Еврика.
Извадих телефона си и свалих прозореца да си подам главата навън, но Бренър ме поля със студена вода.
— Съжалявам, че го казвам, но Бък и Чет вече със сигурност са съобщили на НСС, че сателитните ни телефони най-вероятно са във вражески ръце, и от службата вероятно са се обадили на доставчика незабавно да прекъсне услугата.