Правилно. Вината беше на Чет. Всъщност Чет беше изпързалян от йеменското правителство. Те бяха знаели, че ще си получат мъртвия шейх, и изобщо не им беше пукало дали американците ще си получат своята мъртва пантера. Сега се бяхме оказали завинаги в лайняния списък на бедуините, а Пантерата все още беше някъде наоколо.
— Онзи оцелял от Ал Кайда още ли е жив, или е умрял от рана от куршум? — попитах.
— Мисля, че още е жив — отвърна Хаким.
Продължаваше да се опитва да сключи някаква сделка, но нямаше какво толкова да предложи. Въпреки това реших да си затворя очите.
— Ако човекът от Ал Кайда е още жив и ако можем да разговаряме с него, уговорката ни си остава.
Иначе казано, няма да получиш нищо.
Полковник Хаким кимна и ни поведе към второто хъмви.
Качихме се в откритата каросерия. В нея лежеше възрастен мъж с бяла брада, който не изглеждаше такъв късметлия, какъвто всъщност бе. Освен това не приличаше на джихадист, а по-скоро на бедуин, но беше гол, така че нямаше как да се ориентирам по дрехите му.
Някой го беше превързал и раните му не изглеждаха много тежки; нямаше изгаряния, така че явно не се бе намирал близо до експлозиите. Трепереше и си помислих, че едно одеяло няма да му се отрази зле, но БНС и СПС не бяха прочути с грижите си за ранените си пленници, както се бях уверил в Гумдан.
В каросерията имаше пейки и полковник Хаким ни покани да седнем. Самият той се настани срещу нас.
Раненият мъж беше в полусъзнание, но Хаким го свести с ритник.
Човекът отвори очи. Хаким му каза нещо на арабски и онзи отговори.
Мъжът явно искаше вода и Хаким повика някакъв от БНС, който дойде с манерка и лисна малко от съдържанието й върху лицето на пленника. Хаким взе манерката и каза:
— Този човек се представя като Алтаир, което означава реещ се в небето орел.
По-скоро приличаше на умиращ паток, но както и да е.
Алтаир гледаше мен и Бренър и останах с впечатлението, че не ни харесва. Може би беше свързано по някакъв начин с ракетите „Хелфайър“.
— Не прилича на джихадист — казах на Хаким.
— Алтаир, когото познавам по име, е пръв съветник на ал Дервиш — уведоми ни полковникът. — Приятел на фамилията ал Дервиш. И може би не е истински член на Ал Кайда.
Интересно. И какво ли е посъветвал Пантерата относно срещата?
Бренър явно си мислеше същото. Обърна се към Хаким.
— Попитайте го защо е дошъл тук, щом е смятал, че американците ги няма и че срещата може да се окаже капан.
— Вече го питах — уведоми ни Хаким. — Каза, че не вярвал на информацията на Ясир.
Явно не беше повярвал, в противен случай сега нямаше да е тук и в такова окаяно положение.
— Алтаир лично ли е разговарял с Ясир? — попитах.
— Вече го питах — повтори Хаким. — Каза, че получил съобщението от един джихадист, който се бил чул с Ясир.
Ясно. А откъде Ясир е имал телефонния номер на джихадист от Ал Кайда? Нека помисля. Е, може би от същия, който му е дал онези снимки.
— Ясир се е обадил на човек на име Набеел ал Самад, нали? — попитах аз.
— Всъщност името е точно това — отвърна Хаким. — Откъде знаете?
— Аз съм детектив. Това предупреждение било ли е предадено на ал Дервиш?
— Разбира се — отговори Хаким. — Алтаир ми каза, че му го е съобщил лично.
— А джихадистите знаели ли са?
Хаким погледна Алтаир, после отново се обърна към мен.
— Каза ми, че били знаели, но не съм сигурен, че е вярно.
Ясно. Пантерата е запазил информацията за себе си и е бил единственият, който е реагирал на предупреждението. Изпратил е подставено лице, което да го представлява, и е използвал хората си, за да види какво ще стане на срещата. Ако няма капан и ако американците са налице, всичко е наред. Ако обаче е клопка, откриването й е щяло да му струва само десетина от бойците му. Не беше кой знае колко за Пантерата, който попиляваше живота на хората си за каузата — а тя беше най-важното нещо за Булус ибн ал Дервиш.
Пантерата обаче беше изпратил на срещата най-малко един старши съветник — Алтаир, приятел на семейството му. Защо? Може би е бил готов да рискува стареца, за да изглежда срещата убедителна. И явно Алтаир е бил готов да рискува заради шефа си. И ако срещата е била легитимна, Алтаир е щял да съветва подставеното лице как да се пазари с шейх Муса.