Бренър стигна до същото заключение.
— Алтаир е бил готов да поеме голям риск заради шефа си, а шефът му е бил склонен да изпрати него и хората си на среща, приличаща на капан.
Именно. Пантерата наистина искаше американците и не му пукаше кого трябва да изложи на риск, за да се добере до тях — стига да не рискува самият той.
Спомних си какво ни беше казал Рахим ибн Хаям в Гумдан за стила на работа на Пантерата и се обърнах към Хаким.
— Кажете на този тип, че шефът му е страхливец. Че излага хората си на опасност, а самият той се крие в дупката си, също както при атаката срещу инсталацията на „Хънт Ойл“. Кажете на Алтаир, че не дължи вярност на ал Дервиш.
Хаким кимна и преведе, а Алтаир отговори, като ме заплю. След това прояви нахалството да поиска още вода. Полковник Хаким, самото въплъщение на състраданието, изля манерката върху лицето му. Добра тренировка за давене.
— Предполагам, че сте го питали къде се намира Пантерата — казах на Хаким.
— Разбира се. Отговори, че не знае.
— Вярвате ли му?
Хаким сви рамене.
— Само малцина избрани знаят къде е скривалището на Пантерата.
Естествено. И тип като Алтаир би трябвало да е един от избраните. Реших да сменя темата.
— Питайте го дали Набеел ал Самад е бил тук.
Алтаир чу името и отговори на Хаким.
— Набеел ал Самад не е бил тук — преведе полковникът.
Мътните да го вземат. Исках топките на Набеел в пликче. Но щях да го намеря някой ден. Може би в Ню Йорк.
Като ветеран от войната, Бренър поиска да знае къде се е намирал Алтаир по време на самата атака.
Хаким попита и Алтаир отговори. Хаким се усмихна.
— На стареца му се допикало и отишъл зад каменната ограда. Казва, че Бог го спасил.
Или простатата му. Или в последния момент се е сетил, че килимът на заместника на Пантерата и шейх Муса може да не е сред най-безопасните места наоколо. И че е време да препикае камъните.
— Какво ще правите с този човек? — попита Бренър.
— Вероятно ще го застрелям — прозаично отвърна Хаким.
— Може да затворите в Гумдан, да го закърпите и да продължите разпитите — предложих аз.
— Той няма какво повече да каже — увери ни Хаким.
— Йеменското правителство не обича да държи затворници от Ал Кайда — уведоми ме Бренър. — От Ал Кайда си имат начин да се измъкват от затворите и да злепоставят властите, или да радикализират другите затворници — обясни той. — Така че повечето биват убивани при залавяне или умират по време на разпитите.
Звучеше ми малко грубо, но ми хрумна по-добра идея и се обърнах към Хаким.
— Ако Алтаир наистина е старши съветник на Пантерата, както казвате, то той със сигурност знае къде се крие шефът му.
— Може и да е така, но няма да ни каже дори да го подложим на мъчения — отвърна Хаким. — Или дори ако му говорите лоши неща за шефа му.
— Опитайте друг подход — посъветвах го. — Предложете му свобода и, да кажем, сто хиляди долара. Американците ще гарантират свободата му и парите.
Хаким се замисли и май видя шанс да гушне парите за себе си, след което пак да застреля Алтаир. Така че направи офертата. Алтаир не отговори, но пък и не плю.
— Напомнете му отново, че ал Дервиш е пратил него и хората си като овце на заколение — казах аз.
Хаким сви рамене и преведе на Алтаир, който отново не отговори. Когато не отговарят, значи има напредък.
— Може би Пантерата си мисли, че старец като него може да бъде жертван — добавих аз. — Кажете му го.
Хаким го направи и Алтаир затвори очи, с което даде да се разбере, че няма какво повече да каже.
Е, сега какво? Помислих си, че щом си партньор с полковник от СПС, изгледите ти за успех са по-добри. И ми хрумна идея.
— Трябва да се изпикая — казах и скочих от каросерията.
Бренър ме последва.
— Как искаш да продължим? — попитах го.
— Трябва да се свържем с посолството колкото се може по-скоро, за да докладваме за състоянието си и за случилото се тук — отвърна той.
— Точно така трябва — съгласих се.
— В такъв случай първата ни работа утре е да стигнем до посолството.
— Да. Но си мисля, че Чет и Бък са си отворили плювалниците някъде и може да си имаме известни проблеми в посолството.
Например да бъдем заключени в бомбоубежището в очакване на шефа на тукашния отдел на ЦРУ.