Наложи се да поговорим допълнително, за да убедим полковник Хаким да вземе не сто души, а само едно хъмви, тъй като става дума за тайна мисия, а не за инвазия.
Сега Хаким беше в джипа с шофьора си и с две мутри от СПС и Алтаир. Старецът не искаше да се вози с нас, но един от хората на Хаким го зашемети с тазер и го метна в задното отделение. За сметка на това пък Алтаир сега бе облечен, нахранен, напоен и жив.
Хаким ни осигури радиостанции. Напуснахме мястото на атаката и поехме обратно към възвишенията и залязващото слънце.
Хаким водеше, а ние го следвахме с нашия джип. Замо караше, аз бях на мястото на стрелеца, а Кейт и Бренър седяха отзад.
Основният план бе първо да открием лагера на Ал Кайда, защото всички бяхме съгласни, че пещерата на Пантерата не може да е много далеч от него. Лагерът беше добра отправна точка и, подходящо място да убедим Алтаир да издаде скривалището на шефа си.
Полковник Хаким ни беше дал военна топографска карта и Бренър, който беше добър в разчитането на тези неща, сега я изучаваше с Кейт. Бях им дал координатите на лагера на Ал Кайда, шито бях запомнил от монитора, и бяхме сложили знак на картата.
— Много труднодостъпен терен… — каза Бренър. — Няма пътища, но може да има някакви пътеки, които не са отбелязани тук.
— Видяхме няколко коли на екрана, така че трябва да има и нещо като път — напомних му.
Бренър се съгласи, но още не беше убеден.
— Въздушният удар може да е причинил свлачища.
— В такъв случай ще вървим пеша. Между другото, скоро ще се стъмни. Обади се на партньора ни и му кажи да настъпи газта.
Бренър се свърза с Хаким по радиостанцията и каза:
— Трябва да увеличим темпото, полковник.
— Скоростта е добра — отвърна Хаким.
— Малко по-бързо — настоя Бренър и прекъсна връзката. — Такива са и йеменската армия, и полицията, и правителството. Прекалено бавни, прекалено предпазливи и винаги идват прекалено късно.
— Не мисля, че Хаким прелива от ентусиазъм — подметнах.
— Защо да не прелива?
— Защото е държавен служител.
— Ние също сме държавни служители — напомни ми Бренър и добави: — Той иска парите. Но не иска да го убият, докато ги спечелва.
— За нас важи същото.
Продължихме по дългия прав път към платото с Крепостта на гарвана, от което започваха възвишенията. От горящата кула продължаваше да се издига пушек.
— Защо подпали сеното? — попитах Замо.
— Защото гори.
— Аха. — Е, край с мечтите на Бък за екзотичното хотелче „Гарвановата крепост на султана“. И край на надеждите за добри отношения между американци и бедуини.
Замислих се какво ли става в наше отсъствие. Не се съмнявах, че Чет е скалъпил добра история за гаф с приятелски огън по джипа, макар че нямаше да му е лесно да я пробута. Единствените, пред които можеше да говори честно, бяха хората от Компанията, които го бяха пратили на операция „Чистка“. И те щяха да му покрият задника, защото Чет беше герой в Лангли, а Бък — във Фоги Ботъм. Новината за инцидента вече беше написана и широката общественост щеше със задоволство да научи, че Булус ибн ал Дервиш, американският предател и архитектът на атаката срещу „Коул“, е бил елиминиран с ракета „Хелфайър“. За съжаление при един отделен, но свързан с операцията инцидент четирима неназовани американци изчезнали безследно в Йемен.
Но както вече споменах, ако се върнеха живи, тези американци щяха да разкажат друга история. Надявах се, че в края й щях да хвърля главата на Пантерата на масата.
Приближавахме подножието на платото и след кратка радиоконференция с Хаким решихме да не минаваме през Крепостта на гарвана, а да продължим напред и да заобиколим платото от север, след което щяхме да навлезем във възвишенията на четирийсет километра западно оттук, недалеч от труднодостъпното място, където бе скрит лагерът на Ал Кайда.
Излязохме от пътя, теренът стана малко по-неравен и джипът на Хаким намали скоростта.
— Надуй му клаксона — казах на Замо.
Бренър предпочете радиостанцията и подкани Хаким да нареди на шофьора си да натиска педала по-енергично.
Пътувахме през сухи ниви и пасища. Всеки път, когато стигахме до каменна ограда, Хаким намираше портата и я разбиваше с бронята си, като освобождаваше стотици кози.