Продължихме напред и изкарахме късмет, тъй като не се озовахме пред стена, когато стигнахме билото.
И ето го пред нас.
Спряхме, слязохме от колите и застанахме на ръба на склона. Под нас в далечината имаше низина с размерите на четири-пет футболни полета, сгушена между извисяващите се хълмове. Точно както я бяхме видели на монитора на безпилотния самолет.
Сега обаче лагерът изглеждаше различно. Цялата низина димеше, сякаш някой печеше земята. Преброих дванайсет огромни кратера с диаметър десетина-дванайсет метра и достатъчно дълбоки, за да не виждам дъната им.
— Добре пуснати бомби — отбеляза Бренър.
Точно това си мислех и аз. Какво?
— Виждате ли колко равномерно са разположени кратерите? — продължи той. — Няма застъпване. Пилотите направо са застлали целта с дванайсет еднотонни бомби. Красота. От доста време не бях виждал подобно нещо.
— Изглежда страхотно — съгласих се аз. — Останал ли е някой жив там долу?
— Не. Взривът изсмуква кислорода — обясни той. — А ударните вълни пръсват дробовете ти и понякога превръщат мозъка ти в пихтия.
Уау.
— Случва се понякога да намериш оцелели, но те са истински зомбита… — с отнесен глас продължи Бренър. — Кръв тече от ушите, носа и устата им…
— Да… ами… добре пуснати бомби.
— Не е добре да слизаме долу — добави Замо. — Може да има неизбухнали боеприпаси като мини или гранати. Може да са се привели в готовност от ударните вълни и ако ги настъпиш или нещо такова, ще те пратят във въздуха.
— Полезна информация.
Междувременно полковник Хаким и трите му мутри от СПС стояха настрана и гледаха поразиите на американците. Нямах представа какво минава през главите им, но би трябвало да са впечатлени, а също и разтревожени. Можеха да видят бъдещето.
От поразената цел се носеше парлива миризма на изгоряло гориво и стопен метал. Трябваха ми няколко секунди, за да я разпозная. Миризмата на Близнаците.
— Разплата — каза Кейт, която досега не бе произнесла нито дума.
Стояхме и гледахме димящите огньове и зейналите в земята черни дупки, осветени от ярката луна; мъничко от рая и много от ада.
Сега оставаше да намерим леговището на Пантерата и ако го заварим там, да го убием.
82.
Мутрите измъкнаха Алтаир от военния джип и го сложиха да седне на земята с лице към лагера на Ал Кайда в низината. Никой не му каза нищо и го оставихме да гледа. Външно Алтаир не показа никаква емоция, само се взираше мълчаливо в осветените от луната кратери и димящи останки. Накрая сведе глава.
Бренър се обърна към полковник Хаким.
— Кажете му, че американците ще направят същото с всички лагери на Ал Кайда в Йемен.
Хаким, който вероятно имаше присъствие в тези лагери, се поколеба, но накрая преведе.
Алтаир не отговори.
— Всички долу са мъртви — продължи Бренър. — Всички, отишли с Алтаир да се срещнат с шейх Муса, са мъртви. Много от джихадистите, атакували инсталацията на „Хънт Ойл“, също са мъртви.
Хаким отново преведе и Алтаир отново не отговори, а продължи да гледа в земята.
— А Пантерата, който причини цялата тази смърт, е жив — добави Бренър.
Хаким преведе и този път Алтаир отговори.
— Казва, че Пантерата е бил в лагера, значи той също е мъртъв — преведе полковникът.
— Дрън-дрън — заявих аз. — Кажи на кучия син, че за следваща лъжа ще опита отново тазера.
Хаким кимна и му съобщи добрата новина.
Алтаир не отговори.
— Ако Пантерата е мъртъв, Алтаир спокойно може да ни каже къде е скривалището — добавих аз.
Хаким кимна и преведе, но Алтаир отново нямаше отговор.
Добре, тазерът беше пръчка, но имаше и морков.
— Кажи му, че ако ни покаже къде е скривалището на ал Дервиш, американците ще му платят сто хиляди долара и ще го пратят навсякъде, където пожелае.
Хаким преведе и трите мутри от СПС като че ли проявиха жив интерес. Ако те знаеха къде се крие Пантерата, щяха да го издадат на мига за сто хилядарки и билет за някое място по-далеч от този кенеф.
Алтаир обаче не прояви интерес.
— Казва, че ал Дервиш е умрял в лагера, че не иска американските ви пари и че ще умре в Йемен — преведе Хаким.