— Той… той в… магара…
— Пещера — каза Бренър.
— Къде е тази пещера.
— Тук. Близо.
— Можеш ли да си по-конкретен?
— Аз казва… не далеч. Върви… върви към слънце…
— На запад?
— Да. Запад. Вижда къде върви. Нагоре.
Бренър продължи на арабски, после преведе:
— Казва, че ал Дервиш е с двама души. Страж на някаква скала и втори вътре в пещерата.
Да се надяваме, че стражът няма мерник за нощно виждане, макар че най-вероятно имаше. Нищо чудно обаче и той да беше заспал. Ако не спеше, щяхме да го приспим ние.
— Вярваш ли му, че са само двама?
— Скоро ще разберем — отвърна Бренър.
Зададе на Набеел още няколко въпроса на арабски и английски и Набеел заяви, че всъщност никога не бил стъпвал в пещерата, но че входът й е на хълма с характерния връх във формата на корабно платно. Това се връзваше с думите на Алтаир, така че вероятността да е поредната лъжа донякъде намаляваше.
Останах изненадан, че Алтаир и Набеел издават шефа си, и вече започвах да си мисля, че онези, които познават Булус ибн ал Дервиш, не го обичат. Също като някога в Щатите.
— Този тип не трябва ли да докладва за обстановката? — попита Замо.
Бренър преведе въпроса на арабски.
— Казва, че трябва и че е готов да се обади на ал Нумаир още сега.
Всички се съгласихме, че е по-добре Пантерата да не научава от Набеел, че всичко е наред — имаше шанс Набеел да каже кодовата дума за „Опрели са пистолет в главата ми“. Липсата на новини от постовия понякога означава, че лостовият спи.
Набеел се опита да потвърди сделката живот вместо смърт и ни предложи да ни упъти до скривалището на шефа си, но да водиш със себе си враг на тайна мисия никога не е било умно.
Както и да е, ако имахме повече време, с радост щяхме да помъчим Набеел с новината, че приятелчетата му са направени на парчета при срещата с шейх Муса. Да не говорим, че лагерът му е превърнат в място за токсични отпадъци. Освен, това носех снимките на белгийците и с удоволствие бих ги натикал една по една в гърлото му. Но основното при Набеел ал Самад беше, че вече беше престанал да бъде полезен.
Е, беше дошъл моментът, който бихме искали да избегнем. Време бе да се сбогуваме с Набеел.
— Ще го обездвижа и ще му запуша устата — каза Замо.
Всички кимнахме и излязохме от колибата. Секунда по-късно чухме кашлянето на заглушител и Замо излезе от постройката, като вкарваше нов патрон в цевта.
Никой не каза нищо, докато снайперистът мяташе калашника на Набеел на рамо. Продължихме напред.
Кейт забеляза, че клисурата е осеяна с пластмасови капачки и други следи от човешко присъствие, и заключихме, че това е място за срещи, нещо като амфитеатър. Може би тук Пантерата беше окуражавал бойците си. Ако наистина беше така, пещерата му не би трябвало да е далеч.
Излязохме от клисурата и продължихме нагоре. Този път водех аз, но Замо ме следваше отблизо и оглеждаше терена отпред, отстрани и зад нас.
Намирахме се на стотина метра от подножието на високия хълм, където би трябвало да се намира пещерата, и усетих ръката на Замо върху рамото ми. Приклекнах и го погледнах. Той оглеждаше нещо нагоре по склона.
Подаде ми пушката си и посочи като куче птичар. Погледнах в посоката, към която сочеше протегнатата му ръка. Приблизително в средата на склона имаше скала, на която бе седнал мъж в тъмни камуфлажни дрехи и нещо като карабина на колене. Докато се фокусирах върху него, мъжът вдигна оръжието и започна да оглежда терена под себе си. За миг проблесна стъкло на оптичен мерник и двамата със Замо се проснахме зад близката скала.
Докато връщах пушката на Замо, Кейт и Бренър изпълзяха до нас.
— Снайперист — казах аз.
Двамата кимнаха и замръзнаха на място.
Замо беше насочил пушката си към снайпериста. Бренър допълзя до него.
— Не можем да мръднем, без да ни види — каза Замо. Иначе казано, искаше разрешение да стреля.
Всички разбирахме, че ако Замо елиминира този тип, ще има още един мъртъв страж, който няма да съобщи за нас. От друга страна, като че ли нямаше друг изход от положението.
Бренър се замисли за момент, после каза:
— Ликвидирай го.
Замо като че ли остана доволен от заповедта.
Също като всички нас, Замо знаеше, че има само една възможност, в буквалния смисъл на думата. Заглушителят щеше да прикрие изстрела му, но ако пропуснеше целта си, куршумът щеше да улучи камък и дори най-некадърният снайперист щеше да се сети, че по него са стреляли и не са го улучили. И докато Замо презареди и се прицели отново, неприятелят щеше да се е скрил зад камъка и да е вдигнал тревога. А после щеше да започне да стреля по нас.