На теория сбирките изглеждат добро нещо, като сбирките на випуска от гимназията, но в действителност невинаги ти се иска да виждаш хората, които свързваш с определени моменти и места от житейския си път. Спомените са хубаво нещо и трябва да се пазят и отбелязват с картичка или бърз имейл, а не да се развалят с реални срещи. Клеър обаче можеше да бъде изключение.
Освен с нея очаквах с нетърпение да се видя и с Пол Бренър. Г-н Бренър беше в домашен отпуск във Вирджиния, но както бях предсказал, щеше да се връща в Йемен. Някои хора просто не могат да се наситят на купона. Така де, този тип беше отишъл за втори тур във Виетнам. Един ден някой тур в някой кенеф щеше да го убие, но засега той беше щастлив, че е жив и предизвиква смъртта. Предполагам, че мога да кажа същото и за себе си и може би дори за Кейт, но… Е, няма но. Отново бяхме на Федерал Плаза 26, аз с нов тригодишен договор, а Кейт с гаранция за още три години в града, който бе започнала да обича, с мъжа, когото обичаше и търпеше. Имам предвид себе си.
Но ако ни писнеше, доскучаеше или ни дойдеше до гуша от номерата на Том Уолш, имаше още десетина други адски дупки, където действаше ФАТС, и нищо не ни пречеше да се пишем доброволци в някоя от тях. С надеждата, че няма да ни се наложи да караме отново курсове на Държавния департамент по запознаване с културните особености. Резултатите от последния не бяха много добри.
Двамата с Кейт гледахме как Пол Бренър и дамата му вървят по мраморния под на главната чакалня. Те забелязаха високия часовник, а после и нас, и си запробиваха път през тълпата.
— Много е привлекателна — каза Кейт.
Не бих могъл и да очаквам по-малко от мъж с добър вкус за жени.
Помахахме, те също помахаха, после се срещнахме, стиснахме си ръце или се прегърнахме, а Бренър ни представи на дамата си.
— Чувала съм много за вас — съобщи тя на Кейт и на мен.
Не можех да кажа същото, но тя изглеждаше приятна жена и се качихме в „Майкъл Джорданс Стейк Хаус“, където се направих на глупак и си поръчах Розова пантера с лед.
Дамите отидоха да си напудрят носовете.
— Бък — каза Бренър.
Не отговорих.
— Нима ще оставим това просто така? — попита Бренър.
— От нас се очаква да повярваме, че Бък е бил неволен съучастник.
— Не беше неволен.
Така си беше. Но Бъкминстър Харис беше служил добре и с чест на страната си още когато съм ходел прав под масата.
— Не искам да го видя опозорен публично — казах аз.
Бренър кимна, после се поинтересува:
— А какво ще кажеш за мъртъв насаме?
— Каквото и да решиш, с теб съм.
Дамите се върнаха и поръчахме още по едно. Виждах, че Кейт харесва дамата на Бренър, която се казваше Синтия. Научихме, че Пол и Синтия са се запознали на работа, също като мен и Кейт. Синтия Сънхил беше от армията, отдел „Криминални разследвания“, и беше поискала командироване в Йемен. Успех.
Когато сервитьорът се върна, аз отново попитах за коктейла си. Кейт завъртя очи. Бренър се разсмя.
Прекарахме хубава вечер и накрая се разделихме с обещанието да се видим отново, което бе неизбежно поради насрочената среща за разбор в ЦРУ във Вашингтон. Очертаваше се интересно преживяване.
Колкото до поздравленията от благодарната нация, такива не бяха насрочени.
Хей, та ние сме късметлии, че имаме работа. Нали така?
Благодарности
Първо, най-искрени благодарности на Джейми Рааб, изпълнителен вицепрезидент и издател от „Гранд Сентръл Пъблишинг“, която се хвана и на допълнителна работа като редактор на този роман. Джейми беше неуморна, търпелива и прецизна и тази книга стана по-добра благодарение на решителните й редакции и мъдри съвети. Случва се да имаме разногласия по писанията ми, но и двамата винаги се съгласяваме, че крайният продукт е чудесна комбинация от нейния ин и моя ян.
Благодаря също на Харви-Джейн Ковал, известна и като Ейч Джей, която загърби пенсионирането си в „Гранд Сентръл Пъблишинг“, за да работи върху поредната книга на Демил. Ейч Джей е маестро в граматиката, пунктуацията, правописа и проверяването на фактите и благодарение на нея не изглеждам неграмотен. През последните десет книги имаме традиция да отпразнуваме редактирането на последната страница с няколко Блъди Мери. Наздраве, Ейч Джей.
Една книга се нуждае от много редакторски очи и умове, така че благодаря и на Роланд Отеуел, който работеше внимателно и прецизно върху последните ми няколко ръкописа. И защото ръкописите ми винаги закъсняват и трябва да се отпечатат за вчера, Роланд работи дълги часове, за да ги подготви за принтера. Благодаря, Роланд, за чудесно свършената работа.