Тъй като сме на фирмена вълна, бих искал да благодаря и на Дейвид Йънг, председател и главен изпълнителен директор на „Хачет Бук Груп“. Дейвид отделя време от натоварения си график да чете ръкописите ми, макар това да не му влиза в длъжностната характеристика. Или му харесват писанията ми, или иска да види за какво плаща. Благодаря му също и за неговото приятелство и добрия му вкус за шотландско уиски.
Винаги, когато пиша, се обръщам към приятели и познати с молба за помощ за технически подробности, професионален жаргон и всички други дреболии, от които писателят се нуждае, но не може да ги открие в книги или в интернет.
Пръв в тази категория е детектив Кени Хийб (НЙПУ, от запаса), бивш член на Обединената антитерористична спецчаст, който в момента се занимава с нещо подобно, макар че не мога да се впускам в подробности. Кени е посещавал Йемен в реалния живот с ОАТС и неговият опит, спомени, бележки и снимки бяха безценни за мен при изграждането на света на тази книга. Кени, благодаря за помощта ти, но най-вече за това, че благодарение на работата ти Америка е в безопасност.
Трябва да кажа, че всички грешки относно, факти или процедури, свързани с полицейската работа, антитерористичните операции и свързани с тях неща са резултат или на погрешното разбиране на информацията от моя страна, или на решението ми да си позволя малко повече драматизъм.
Друг, видял Йемен с очите си, е Мат Лонгоу, който е посещавал страната с много по-мирни цели от тези на Джон Кори. Мат е съквартирант на сина ми Алекс в колежа и е обиколил много арабски страни. Страшно много ми помогна относно арабската култура и исляма. Включих го като герой в книгата с мисълта, че той представлява едно по-младо поколение, което може да помогне за дефинирането на бъдещите ни отношения с ислямския свят и да прехвърли мост през културната пропаст между двата свята. Мат, благодаря за помощта и ценните ти сведения.
Много от романите ми са спечелили от помощта на приятеля ми от детство Томас Блок, капитан от авиацията (пенсионер), дописник и редактор в авиационни списания и съавтор на „Мейдей“ с мен, както и самостоятелен автор на седем други романа. Макар Том да се пенсионира като капитан от авиацията, той не се е оттеглил от писането, което не изисква толкова добро зрение и бързи рефлекси. Неотдавна Том издаде седмия си роман „Капитанът“, който можете да откриете на сайта му www.thomasblocknovels.com.
Много благодарности и на чудесната жена на Том Шарън Блок, бивша стюардеса от „Браниф Интернешънъл“ и „Ю Ес Еъруейс“, която внимателно прочете ръкописа и направи отлични предложения, а също така гледаше за грешки в правописа и пунктуацията ми. Уменията й като читател са безценни както за мен, така и за Том, тъй като и двамата имахме навика да се разсейваме в часовете по английски език в училище. За какво сме си мислили е друга история, но и двамата знаехме, че някой ден ще имаме до себе си дама, която ще знае как се правят корекции.
Благодаря също и на Джон Кенеди, заместник-комисар (от запаса) от полицейското управление в окръг Насау (Ню Йорк), арбитър при трудови спорове и член на щатския съд на Ню Йорк. Джон е чел и ми е помагал за всички романи за Джон Кори и подхожда към тази задача с уникалната си комбинация от умения и познания на полицай и юрист. Джон е моята връзка с реалността и ако каже, че нещо не е логично или правилно от процедурна гледна точка, аз го пренаписвам — или се позовавам на правото си на писател да си измислям.
Тази книга нямаше да се появи без всеотдайната и тежка работа на двете ми помощнички Даян Френсис и Патриша Чичестър. Пиша романите си на ръка, но от години никой не е в състояние да разчете почерка ми и бях започнал да си мисля, че трябва да се науча да използвам пишеща машина или компютър, ако искам да ме издават отново. Но тогава се появи Даян, а после и Патриша. Двете могат да се справят с ужасните ми драсканици и да ги привеждат в нормален вид, така че и аз да съм в състояние да прочета какво съм написал. Освен това Даян и Патриша четат ръкописа страница по страница и техните коментари, проверяването на фактите и корекциите на грешките са, меко казано, изумителни. Благодаря ви за това, както и че вкарвате ред в живота и графика ми.
Както и при десертите, най-доброто е за накрая — и това е съпругата ми Санди Дилингам Демил, която дели с мен всички агонии и екстази на писателския труд. Нейната подкрепа и окуражаване ме издърпаха през някои тежки периоди, а редакторските й предложения и бележките по полетата са в буквалния смисъл последната дума за ръкописа ми преди той да бъде изпратен на издателя.