Хубаво би било.
Бък измъкна от куфарчето си украсен извит нож и го извади от ножницата с думите:
— Мога да ви прережа гърлата с това.
Не и ако се докопам пръв до пистолета си, Бък.
Бък се усмихна.
— Но само ако сте заспали. Това се нарича джамбия и се носи от повечето мъже в Йемен — обясни той. — Можете да си купите джамбия от някоя сергия за сувенири срещу три долара, но направените от истински майстори могат да струват хиляди долари. Тази е много стара, с полускъпоценни камъни и дръжка от рог на носорог. Цената й е около пет хиляди долара и според предишния й собственик е убила най-малко шестима души. Никога не искайте от някого да ви покаже джамбията си — посъветва ни Бък. — Извади ли се от ножницата, тя трябва да се използва.
— Има една стара арабска бойна песен — продължи той. Не я изпя, а се задоволи с рецитиране: — „Препуска сам ужасен конник, със сабя йеменска, другар единствен; по нея няма други украшения, освен резки по хладната стомана“.
Аха. Бях чувал тези думи и преди, от един пич на име Гейб Хейтам, арабоамериканец от АТС, когато работех по случая Асад, Лъва.
Бък вече говореше за религия. Деветдесет и осем процента от населението били мюсюлмани, останалите — християни, юдеи и индуисти.
— Преди създаването на Израел през четирийсет и осма властите в Сана били толерантни към евреите си, които са част от наследството им от времето на цар Соломон и Савската царица. Мнозина йеменци са били юдаисти преди появата на исляма.
Сериозно? Може би това обясняваше йеменските деликатесни магазини в Бруклин.
— Повечето евреи избягали в Израел след четирийсет и осма — уведоми ни Бък. — На думи йеменската конституция гарантира религиозната свобода на малцинствата, но в страната не са останали църкви и синагоги, в които да се провеждат служби. Подобно на повечето ислямски страни, приемането на друга религия от мюсюлманин е забранено и наказуемо, обикновено със смърт. Не проповядвайте вярата си — предупреди ни той. — Това е углавно престъпление. Можете обаче да цитирате Стария и Новия завет, тъй като мюсюлманите ги смятат за свещени текстове. Опитайте се обаче да научите и малко цитати от Корана.
— От какъв корен?
— От Корана, господин Кори.
— Аха.
— Йеменците говорят арабски, срещат се и древни диалекти — продължи Бък. — Йеменският арабски се смята за най-чистата форма на езика, непроменена в продължение на хиляди години поради изолираността на страната. Мнозина арабисти, в това число и западни, посещават Йемен, за да изучават езика. Мислете за йеменския арабски като за английския на Шекспир, само че много по-стар.
— Вие говорите ли арабски? — попитах.
Той ми отговори на арабски.
— Лесно ви е да го кажете — отбелязах.
Кейт случайно ме срита под масата.
— Секс — каза Бък.
Понадигнах се в стола.
— Секс — повтори той. — Всички знаем или си мислим, че знаем за отношението на мюсюлманите към секса, така че няма да повтарям всичко, което сте чували, а само ще обобщя. Сексът извън брака е забранен, а прелюбодейството се наказва със смърт.
— Ясно. Майната им на бракоразводните адвокати. Я да си наточа джамбията.
Бък се усмихна.
— Това не би трябвало да е проблем за щастливо женена двойка.
Така си беше, но все пак трябваше да попитам:
— Мъжете наказват ли се със смърт, ако чукнат нещо странично?
— Обикновено не, но…
— При мен се наказват — прекъсна го Кейт.
— Просто питах.
— Хомосексуализмът често се наказва със смърт, но изнасилването обикновено се урежда с плащане на обезщетение на семейството на жертвата — съобщи ни освен това Бък. — Но ако изнасилвачът твърди — а те винаги го твърдят, — че сексът е бил по взаимно съгласие, жертвата, ако не може да представи четирима свидетели на обратното, понякога бива убивана от семейството си. Наричат го убийство на честта.
Добре, знаехме всичко това, но все пак беше разтърсващо да го чуеш.
След това Бък премина към брака и семейството.
— Полигамията е законна според ислямския закон и един мъж може да има до четири съпруги. Полигамията в Йемен обаче не се среща често.