— Защо? — попита Кейт.
Защото кой мъж ще иска четири жени да му казват да изхвърли боклука?
— Защото — отвърна Бък — повечето мъже не могат да си позволят повече от една съпруга.
Повечето мъже, Бък, не могат да си позволят и една съпруга.
— Браковете най-често са уредени — продължи Бък.
— Имат ли сайтове за запознанства? — поинтересувах се.
— Да, но жените на снимките са забулени и нямат хобита, интереси, професии и образование.
Забавно. Бък ми харесваше. Дори Кейт се разсмя.
— Според традицията идеалният брак е този между братовчеди — уведоми ни Бък.
Също като в Кентъки.
— На жените се гледа като на подчинени и те трябва да се подчиняват на своите бащи, съпрузи, братя и дори на синовете си.
Май се очертаваше добра година.
— Йеменската конституция заявява, че жените са равни на мъжете, но след това включва много аспекти от шериата, които обезсилват това равенство. Например в съда показанията на един мъж се равняват на показанията на две жени.
— Как може това да се нарече равенство? — попита моята съпруга юрист.
— Бък току-що ти каза — обясних. — Едно е равно на две. Проста математика.
Получих второ сритване. Тази мойта жена да не страдаше от синдрома на неспокойния крак?
Бък ни каза също, че йеменците имали най-висока раждаемост в арабските страни — често семействата били с по шест до десет деца, — така че явно се случваше нещо, след като онези воали се сваляха.
— Населението им продължава да расте бурно и в момента йеменците са над двайсет милиона, предимно млади, в малка бедна страна с оскъдни природни ресурси — каза Бък. — Това е демографска бомба със закъснител, която предстои да избухне, и повечето анализатори предсказват социални катаклизми в близките десет години. Вече ги виждаме — добави той.
— Като увеличаването на йеменски деликатесни магазини в Бруклин — казах аз, припомняйки си Набеел.
— Всъщност има голяма емиграция към Америка, Западна Европа и богатите на петрол страни на Арабския полуостров, което служи като предпазен клапан за Йемен и е източник на пари отвън. В страната обаче остават милиони безработни младежи.
Аха. Спомнях си ордите младежи, мотаещи се безцелно по улиците и сокаците на Аден. Сигурна рецепта за неприятности и великолепна почва за вербовчиците на Ал Кайда.
Бък приключваше с любовта и брака. За мъжете разводът е лесна работа — просто казваш три пъти: „Развеждам се с теб“, — но за жените е почти невъзможен. Предбрачните договори съществуват и са в сила, освен ако не ти се падне съдия боклук, както се случи с мен.
Бък премина на темата за облеклото!
— Деветдесет процента от населението носят традиционно арабско облекло, което едва ли се е променило особено от библейски времена. Купете си традиционни дрехи — посъветва ни той.
— Защо? — попитах.
— Просто за забавление — отвърна Бък. — Можете също да ги носите, когато обикаляте из улиците и сокаците. Самият аз често се обличах като местен, когато излизах от посолството.
— Можете ли да ни покажете снимка? — поинтересувах се аз.
Той се усмихна и ни описа типичното йеменско облекло. Мъжете покриват главата си с тоб или шивал, обикновено бял; на север се обличат в бял футех или роба, а на юг носят бял саронг. Бельото е опция.
Спомних си, че понякога носят върху робите и опърпани западни якета, чиито джобове са натъпкани с кат и пълнители. Освен това всички носят сандали и цялата страна остро се нуждае от педикюр.
Двете неща, без които един мъж никога не излиза от къщата си, са камата и пушката. Правото да носиш оръжие в Йемен прилича по-скоро на задължение и деветдесет процента от мъжете на възраст от четиринайсет нагоре мъкнат автомат, обикновено АК–47, и всеки може да види сметката на всичките си приятели и съседи само за няколко секунди, ако включи на автоматична. Странно, но случаите на безразборна стрелба са малко, а престъпността — ниска. Така де, всеки е въоръжен до зъби, така че не е зле да си помислиш хубаво, преди да влезеш в някой магазин и да кажеш: „Това е обир“. Всеки присъстващ може да ти отнесе главата. Нали така?
Небезразборната стрелба е друга тема. Повечето надупчени имат някаква причина да са надупчени. Обикновено нещо свързано с политика, чест или делови спор, който не може да се уреди с една почерпка с кат. Освен това западняците рядко стават жертви на въоръжен грабеж. Ако някой опре дуло в гърба ти, малко вероятно е да чуеш: „Парите или живота“. Вместо това чуваш: „Ела с мен“. Западняците се отвличат не само заради пари, но и като начин бедуините да излагат централното правителство и или да го изнудват — едно от любимите занимания на племената. Тези отвличания се наричат „принудително гостуване“ и жертвите често казват, че не са им отнемали нищо, освен може би някой часовник или накит, предложени като подарък, докато чакаш пристигането на откупа. Храната и квартирата не са безплатни, нали се сещате. Да, не говорим, че получавате и едно изключително изживяване.