Помислих си за Набеел и казах:
— Същото се отнася и за имигрантите, с които си имам вземане-даване тук.
— Значи ме разбирате — каза Бък и продължи: — Племената. Те съставляват около деветдесет процента от населението и живеят предимно по възвишенията на север, макар че ги има и на юг. Някои са бедуини номади, но повечето живеят в малки селища. Някои са се преселили в градовете, но всеки човек остава верен на племето си.
Все едно слушах за семейството на Кейт.
— Начело на племената стоят шейхове или вождове, които обикновено се избират, но се случва и да наследят титлата. Понякога ги наричаме главатари. Ако ви се случи да се срещнете с такъв, обръщайте се към него с шейх.
Имах чувството, че Бък ни прави инструктаж преди мисия и че в бъдещето ми фигурира някакъв шейх.
— Племената не се доверяват на централното правителство, нито едно на друго, макар че ако им е изгодно, сключват съюзи помежду си и дори с правителството. Те обаче са несигурни и е трудно да следиш кой на кого е приятел в момента.
Все едно говореше за Федерал Плаза 26.
— Племената имат примитивен код на честта отпреди исляма и в много отношения поведението им е рицарско. Ако сте техни гости, било по покана, случайно или като заложници, ще се отнасят изключително гостоприемно с вас. Не хранят особена враждебност към Запада, но и не се радват особено на американските представители в Йемен и смятат, че те подкрепят правителството, а то им е омразно. Приятелят на моя враг е мой враг — напомни ни Бък. — Затова, ако се окажете гости на някое племе, това не означава, че автоматично сте мъртви. Не се опитвайте обаче да се представяте за невинни туристи. Бъдете открити. И гледайте да ругаете правителството в Сана.
— Това поне е лесно.
— И може да ви спаси живота.
— Това е добре. Ние обаче ще работим в Сана и Аден — напомних му. — В дневния ни ред не са включени племенните територии.
Той все едно не ме чу и продължи:
— Ще бъдете инструктирани по-подробно по тези въпроси на място.
— Какво е отношението на племената към Ал Кайда? — попита Кейт.
— Предимно отрицателно — отвърна Бък. — Ал Кайда не се вписва в социалната или политическата матрица на едно племенно общество. Нито марксизмът, както стана ясно. Племената са подозрителни към всякакви чужди идеологии, градски жители, интелектуалци, политици и дори към мюсюлмани, които не са йеменци. Обичат нещата такива, каквито са били и преди две хиляди години.
— Но по онова време са били юдаисти — посочих аз.
Той се усмихна.
— По-добре не им го напомняйте. Освен това не бива да забравяте, че племената имат монархически уклони. Те наистина са верни и се подчиняват на прокудените си принцове, шейхове и султани, които живеят най-вече в Саудитска Арабия. Ние, имам предвид от Външно, поддържаме контакт с много от тези саудитски принцове и султани и чрез тях можем да си осигурим съдействието на някои племенни вождове. Ако ви се наложи да отидете в племенните територии, могат да ви осигурят писма от тези принцове, султани и шейхове в изгнание с молба да ви бъде осигурено свободно преминаване или помощ.
Май се върнахме на темата за отиване в Индианската територия.
— Тези писма наистина ли вършат работа? — попита Кейт.
— Понякога.
А понякога явно не. Хей, шефе, имам тука едно писъмце от султан Салам с молба да ми помогнеш. О… това за следващото племе ли е? Значи не харесваш султан Салам? Какво е направил на брат ти? Съжалявам. Накъде е следващото племе?
Все пак това беше само теория, защото нямаше да се мъкнем в племенни райони. Или Том беше споменал, че може да ни се наложи?
— Ситуацията в Йемен — обществена, и политическа е изключително сложна и неразбираема — каза Бък. — Има отчасти феодална, отчасти ислямска и отчасти модерна диктатура и самите йеменци се объркват от постоянно сменящите се съюзи и централното правителство, което праща противоречиви послания както на приятели, така и на врагове. Президентът им Али Абдула Салех казва, че да управляваш Йемен е като да танцуваш със змии, и се съмнявам, че бих могъл да се изразя по-добре. Така че ви очакват известни предизвикателства.