— Ти си лошият, Уасим ал Рахиб — отвърна високият бедуин. — Ти си слуга на неверниците, а би трябвало да си слуга на Аллах.
— Аз съм негов слуга…
— Млъкни. — Бедуинът вдигна дясната си ръка явно за да даде някакъв сигнал, после я свали, погледна Уасим и белгийците и не каза нищо повече.
Четиримата мъже и петте жени гледаха екскурзовода и очакваха да им обясни какво се случва. Явно нещо не беше наред, макар че само преди минути всички се бяха усмихвали и позирали за снимки.
Уасим се извърна от разтревожените погледи на групата.
— Какво има? — попита Анет на английски. — Не му дадохме достатъчно ли?
Уасим не отговори и Анет се обърна към бедуина.
— Нещо не е наред ли?
Ал Нумаир, Пантерата, отвърна:
— Вие не сте наред.
Белгийците започнаха да питат Анет какво е казал, но тя не отговори.
А после един от мъжете в групата извика:
— Regardez! — И посочи.
Долу, в двора на храма, където бяха стояли допреди малко, от тъмните сенки на руините внезапно се появиха петнайсетина мъже с бедуински роби и с калашници в ръце.
Отначало туристите мълчаха, но когато новодошлите се затичаха нагоре по каменните стъпала, една жена изпищя.
Всичко се случи много бързо. Двама бедуини насочиха автоматите си към белгийците, а останалите вързаха ръцете им отзад с тиксо.
— Какво става? — извика Анет на Уасим.
Уасим, чиито китки също бяха вързани, отначало беше прекалено уплашен, за да говори, но после си възвърна дар слово.
— Отвличат ни. Не се плашете. Те отвличат за пари. Няма да ни направят нищо лошо.
Говореше и се надяваше думите му да са верни. Племе отвлича западняци. Често се случваше, наричаха го отвличане на гости. Щяха да прекарат седмица, най-много две с племето, докато не бъдат доставени парите, след което щяха да ги освободят. Знаеше, че подобни неща обикновено приключваха добре — западняците рядко биваха наранявани и никога убивани, освен ако не се намесеха военните, за да освободят заложниците.
Макар да бе изпаднала в ужас, Анет се обърна към сънародниците си.
— Това е отвличане — каза тя. — За откуп. Уасим казва да не се…
— Млъкни — прекъсна я високият бедуин на английски. — Не е отвличане — каза на арабски на Уасим.
Уасим затвори очи и започна да се моли на глас.
Булус ибн ал Дервиш, Пантерата, извади извитата си кама и застана зад екскурзовода. С една ръка сграбчи косата му и дръпна главата му назад, а с другата му преряза гърлото, след което го бутна напред.
Уасим падна по очи върху горещите камъни на Храма на Луната, подритна и застина; кръвта му бързо изтичаше и образуваше локва около него.
Белгийците гледаха с ужас, после някои запищяха, а други избухнаха в сълзи.
Въоръжените мъже ги блъснаха да коленичат. Пантерата отиде първо при Анет и застана зад нея.
— За да не ти се налага да гледаш как другите умират — каза й, дръпна дългата й коса и й преряза гърлото, след което продължи с останалите.
Някои плачеха или молеха за милост, други се съпротивляваха, макар това да беше напразно, тъй като джихадистите ги държаха здраво, докато Пантерата им прерязваше гърлата. Само една възрастна жена се молеше. Пантерата я остави последна, за да може да довърши молитвата си. „Интересно е да гледаш как умират хората“, помисли си.
След по-малко от две минути всичко беше приключило. Деветимата неверници и слугата им Уасим лежаха на камъните на храма и кръвта им течеше по древните блокове.
Булус ибн ал Дервиш, ал Нумаир, Пантерата, гледаше как един по един неверниците потръпват за последен път и остават да лежат неподвижни.
Един обаче, бащата на младото момиче, внезапно се изправи и побягна със завързани ръце надолу към двора. Още на първите крачки се спъна, изтъркаля се по високите стъпала и остана да лежи долу.
— Дано не се е ударил лошо — каза Пантерата на джихадистите.
Мъжете се разсмяха.
Пантерата погледна окървавената си джамбия, после я прибра в ножницата.
Взе фотоапарата на един от туристите, прегледа дигиталните изображения на малкия екран и на лицето му заигра усмивка.
— Набеел — извика на един от хората си и му подаде фотоапарата да направи снимки на клането.
После се обърна към мъртвите европейци.
— Е, дойдохте в Йемен за приключения и знания. И открихте и двете. Страхотно последно приключение и много знания за тази страна. Научихте, че в Йемен дебне смъртта.