Пантерата му върна картичката.
— За вас е, господине — каза Набеел. — На мен не ми е нужна.
— На мен също. Няма да му потрябва и на Кори, след като го убиеш, така че я задръж, за да ти напомня за задачата ти.
Набеел взе картичката.
— Да, господине.
Понечи да излезе, но Пантерата го спря.
— Чакай. — Замисли се за момент. — Ще бъдеш добре награден, Набеел, ако успееш да заловиш този човек, вместо да го убиеш. Залови го и ми го доведи. Жена му също.
— Да, господине.
— Но не позволявай наградата да попречи на задачата ти. Убий ги, ако няма друг начин.
— Този мъж и жена му ще бъдат заловени и доведени при вас, или ще бъдат убити — закле се Набеел. — Няма да се върнат в Америка.
— Ти също, ако избягат.
— Да, господине.
Набеел отново понечи да излезе, но Пантерата отново го спря.
— Чакай. — Обърна се към капитан Зухаир и лейтенант ал Рашид. — Започнете подготовката за марша.
Двамата офицери отдадоха чест и бързо излязоха.
Булус ибн ал Дервиш се обърна към Набеел ал Самад и попита:
— Според теб добре ли са?
Набеел знаеше кого има предвид Пантерата.
— Да, господине, добре са и ви пращат поздрави и благословия. — И добави, защото шефът му искаше да чуе още: — Бизнесът на баща ви процъфтява, а майка ви се е приближила повече до вярата.
Пантерата кимна.
— А Хана?
— Тя също е станала по-набожна и както казах, е много доволна от работата си в офиса на баща ви.
Разбира се, нищо от това не бе вярно — поне за сестрата и майката. Бащата наистина просперираше, но се бе състарил много през трите години, откакто Набеел бе започнал да ги посещава след атаката срещу „Коул“. Майката също изглеждаше изпита и тъжна. Хана обаче бе повече гневна, отколкото натъжена, и му бе казала, че няма брат. Набеел обаче никога не би казал това на шефа си.
Родителите на Пантерата бяха дали на Набеел снимки и писма за сина им, но той не можеше да държи тези неща в себе си и бе изгорил всичко при първа възможност след края на срещите, които винаги се уреждаха на някое публично място в Манхатън или Бруклин — парк, музей, някой супермаркет. Сигурен бе, че властите не знаят за него, макар несъмнено да бяха наясно кои са роднините на ал Дервиш. Властите понякога следяха дома им, джамията и работното място на бащата. Семейството обаче не беше под постоянно наблюдение и тримата често пътуваха до града, за да пазаруват и да се забавляват. Освен това Набеел знаеше, че след всички тези години са се научили да усещат кога ги следят.
Въпреки това срещите с тях бяха опасни и Набеел се радваше, че му се налага да ги провежда само веднъж или два пъти в годината. В същото време беше добре, че го прави, защото така се издигаше в очите на шефа си.
— Не каза дали сестра ми все още е сгодена — каза Булус ибн ал Дервиш.
— Сгодена е, господине.
— Има ли определена дата за сватбата?
— Още не, господине. Но ще е скоро.
Или може би не. Набеел всъщност изобщо не беше питал за тези неща и Хана също не беше споменавала нищо по темата.
Набеел винаги изпадаше в трудна ситуация в подобни случаи — както в Ню Йорк, така и в Йемен. Трябваше да внимава. Лъжата не е добро нещо, но понякога е необходима. Истината също невинаги е добра.
Пантерата мълчеше замислено. Не искаше да задава въпроса, на който Набеел бе отговорил преди три дни, и не искаше да изглежда прекалено загрижен за това.
Знаеше, че един ден отново ще види майка си, баща си и сестра си и че това ще се случи тук, в Йемен. И този ден щеше да настъпи скоро след пълната победа. Щеше да ги види в Сана, в двореца на президента. В деня, когато стане върховен водач на Йемен. В онзи ден най-близките му щяха да са с него, за да споделят триумфа му. И никога повече нямаше да се върнат в Америка.
Погледна Набеел и отсече:
— Това е всичко.
Набеел се поклони и се оттегли.
Пантерата остана в трептящата светлина на свещта, после я духна и излезе в нощта.
Зухаир и Рашид подготвяха бойниците за път и Пантерата им даде знак да приближат.
— Е, чухте Набеел — каза на двамата си командири. — Американците изпращат тук още агенти и скоро ще ги последват войници, освен ако не избием малцината, които вече са тук. Още една причина да атакуваме посолството и хотел „Шератон“ в Аден.