Втора част
Ню Йорк
2.
Ако Земята има гъз, той сто на сто ще е в Йемен.
И като стана дума за гъзове, шефът ми, главен специален агент на ФБР Том Уолш, искаше да се види с мен, Джон Кори, в 17:15 ч., а детектив Кори вече закъсняваше с пет минути. Нямаше повод за безпокойство — жена ми, Кейт Мейфийлд, която също работи за Уолш, беше отишла на срещата навреме и несъмнено бе намерила някакъв начин да ме извини. Например: „Днес Джон е в пасивно-агресивно настроение. Ще дойде, когато почувства, че е постигнал равновесие“.
Именно. Още пет минути. Излязох от системата и огледах опустялата ферма с кабинки. Работя на 26-и етаж на Федерал Плаза 26 в Долен Манхатън, в сянката на кулите близнаци. Е… вече не. Искам да кажа, че кулите вече ги няма. Аз още съм си тук.
Беше петък — наричаме го Федерален петък, което означава, че към 16:30 колегите ми във войната срещу тероризма, предимно агенти на ФБР и детективи от НЙПУ, се бяха изнесли, за да изпреварят задръстванията по мостовете и тунелите, или бяха заминали на специални мисии в околните барове и ресторанти. С малко късмет скоро щях да се присъединя към тях. Първо обаче трябваше да се видя с Том Уолш, който е началник на нюйоркската Антитерористична спецчаст. И каква беше причината г-н Уолш да поиска среща с мен?
Имейлът му гласеше: ДЖОН, КЕЙТ, В 17:15 В КАБИНЕТА МИ. ТЕМА: ЙЕМЕН.
Йемен? Май беше някаква печатна грешка. Да не е йомен? Едва ли. Йомените са живели преди сума ти векове? Йесмен1? Е, такива в организацията имаше предостатъчно.
Обикновено Уолш не съобщава темата за подобни закрити срещи. Обича изненадите. А когато темата фигурира, това означава, че иска да си мислиш за нея — да ти гризе червата.
Всъщност човек можеше да стигне до заключението, че Том Уолш иска да прехвърли двама ни с Кейт в йеменския отдел. Имаме ли си йеменски отдел? Може пък просто да искаше да му помогнем да намери Йемен на картата.
Друга възможност… не, нямаше да ни каже да идем в Йемен. В никакъв случай. Вече цял месец разследвах бомбения атентат срещу кораба „Коул“. Именно така установих, че Йемен е на гъза на географията.
Станах, облякох си сакото, оправих си връзката, изтупах космите от раменете си (един добре уравновесен детектив има косми по двете рамене) и тръгнах към кабинета на Уолш.
Кратка история на елитната ни организация. Федералната антитерористична спецчаст е основана през 1980 г., когато думата „терорист“ не беше синоним на ислямски терорист. В онези дни ФАТС се занимаваше най-вече с типове от Ирландската републиканска армия, Черните пантери, пуерториканските сепаратисти и други посредствени смешници, които, ако позволите да перифразирам Уилям Шекспир, си мислеха, че целият Ню Йорк е сцена и всеки лош актьор иска да играе на Бродуей.
Затова първата федерално финансирана антитерористична спецчаст беше основана именно в Ню Йорк и се състоеше от десетима агенти на ФБР и още толкова детективи от нюйоркската полиция. Сега тук е много по-многолюдно. Добавихме също и неколцина служители на ЦРУ, както и хора от други федерални и щатски правозащитни и разузнавателни служби. Точният им брой е засекретен и ако някой ме пита колко народ работи тук, отговарям: „Към половината“.
Нюйоркският експеримент се оказа успешен и преди 11 септември 2001 г. имаше около трийсет и пет други антитерористични спецчасти из цялата страна. Сега, в епохата след 11/9, те са над сто. Белег на времената, в които живеем.
Теорията зад тези спецчасти е, че ако смесиш хора от различни правозащитни и разузнавателни служби в една организация, получаваш различни умения и нагласи, които ще образуват синергия и това ще доведе до по-добри резултати. Донякъде се получава. Така де, жена ми е от ФБР, аз съм от НЙПУ, двамата се спогаждаме и си общуваме доста прилично. Всъщност всички тук щяха да се спогаждат повече, ако спяха едни с други.
Другата причина за включване на местни полицаи във Федералната спецчаст е, че повечето агенти на ФБР, в това число и жена ми, не са градски чеда, а идват от предградията или от дълбоката провинция. А в голям град като Ню Йорк именно местните ченгета са онези, които познават територията. Показвал съм на нови агенти на ФБР как да разчитат картата на метрото и съм им отбелязал местата на всяка ирландска кръчма по Второ и Трето авеню.