Отворих торбата и видях два автоматични пистолета, пълнители, две кутии с патрони, два кобура за кръста и комплекти за почистване.
— Запознати ли сте с модела?
— Аз да — отвърна Кейт.
Точно така. Много добре запозната. Всъщност навремето дори уби човек с колт 45-и калибър.
— Прострелвали са ме с такъв пистолет — уверих г-н Бренър.
— Добре. Кейт може да ви покаже набързо как да отвърнете на стрелбата.
Многознайник.
Уверих се, че пистолетите са с поставен пълнител, и проверих дали има патрон в цевта и дали предпазителите са спуснати. Оставих ги в торбата, но я сложих отворена между нас. После попитах:
— Ще получим ли автомати?
— Ако ви се наложи да напуснете Сана или Аден.
— Ясно. А как върви гражданската война?
— Не знам. — Бренър се обърна към Мохамед. — Как върви гражданската война?
— О, нямам представа, сър. Знам само онова, което пише във вестника.
— Правителството омаловажава положението и изглежда, че сблъсъците са ограничени на север оттук — уведоми ни Бренър. — Но нищо чудно някоя сутрин да се събудим и да открием бунтовници пред посолството.
— Може вече да са там — предположих аз.
— Мисля, че в такъв случай щяха да ми звъннат от посолството.
Заради Мохамед не разговаряхме много по пътя към града. За известно време Бренър се съсредоточи върху мобилния си телефон, после обясни:
— Пиша доклад.
— Гледайте да не ми объркате името.
Той погледна текстовото съобщение.
— Ще спрем в посолството, преди да продължим към апартамента ви.
Не го попитах за подробности. Нямаше за какво толкова да говорим, докато Мохамед слуша, а казаното от Бренър като нищо можеше да е дезинформация, предназначена за шофьора ни.
Дотук бях наброил пет военни пропускателни пункта и макар че не ни спряха на нито един, не бих се изненадал, ако докладваха за местоположението ни.
Водещата и задната коли се държаха на петнайсет метра от нашата и от време на време Бренър разговаряше с американските шофьори по радиостанцията.
Мохамед каза, че трябвало да се обади по телефона — „така изисква процедурата“, както обясни на Бренър. Не знаех колко добре е Бренър с арабския, но явно не владееше достатъчно езика, за да позволи на Мохамед да се обади на приятелчетата си и да каже нещо от рода на: „Хей, Абдул, къде трябваше да е проклетата засада? Да не съм я изпуснал?“
— Ла — каза Бренър на Мохамед, което явно означаваше „не“.
Мохамед сви рамене.
Хубавият път беше свършил и се намирахме в някакъв гаден квартал. Нямаше много коли и хора, а улиците бяха тъмни и повечето неасфалтирани, тоест неравни, прашни и отлични места за заравяне на взривни устройства.
Бренър изпитваше нуждата да се представи като добър домакин.
— Намираме се недалеч от центъра на Сана, стария укрепен град, който е част от световното наследство. Някои от сградите тук са на повече от хиляда години. Градът обаче се е разпрострял с увеличаването на населението, което сега е почти два милиона души. Повечето от тях живеят в коптори като тези наоколо, без водопровод и канализация.
Вече бях доловил аромати, които бяха достатъчно силни, за да проникнат в брониран джип — явно колите ни не бяха обезопасени срещу газови атаки. Добрата новина бе, че можехме да си пърдим на воля и никой нямаше да забележи.
— Ще ви разведа из старата Сана утре, ако ни остане време — обеща Бренър.
— О, чудесно — отвърна Кейт.
Бях пропуснал обикалянето на стария град при предишното ми идване тук и нямах нищо против да го пропусна отново, така че не споделих ентусиазма й. Сигурен бях обаче, че Мохамед си го е отбелязал, и може би именно това бе причината Бренър да го каже — малко лъжливи следи за другия отбор.
Направихме няколко завоя, които със сигурност имаха за цел само да разнообразят маршрута до посолството.
— Никога не пътуваме два пъти по един и същи маршрут — потвърди подозренията ми Бренър. — Ако ни нападнат, първият ми изстрел попада в главата на Мохамед. Нали така, Мохамед?
Мохамед не отговори.
Погледнах Кейт и видях, че се справя добре. Май не беше време да казвам: „Нали ти казах“. Щях да улуча подходящия момент, когато се появи.
Вече бяхме в източните предградия, които се намираха по възвишенията и бяха по-добрата част от града.