На стената имаше огромно американско знаме, както и портрети на командната верига, от президента до сегашния посланик Едмънд Джеймс Хъл, който се хилеше така, сякаш току-що е научил, че напуска тази адска дупка. Всъщност според сайта на посолството мандатът му изтичаше. Еди Късметлията. Искаше ми се да съм на негово място.
— Между другото, Мохамед вероятно работи за Службата за политическа сигурност на полковник Хаким — каза Бренър, докато прекосявахме празното помещение. — Или може би за така нареченото Бюро за национална сигурност, което беше основано през две и втора. Задачата му е да патрулира основните пътища, да пази туристите на историческите обекти и да защитава нефтените находища и чуждестранните работници в Йемен. Всичко това звучи добре, но те са само клон на СПС.
— Значи истинското му име може и да не е Мохамед — предположих аз.
— В СПС и БНС има инфилтрирани агенти на Ал Кайда от други арабски страни — уведоми ни г-н Бренър. — Йеменското правителство знае това, но като че ли не му пука. С подобни съюзници не ни трябват врагове — заключи той.
Да стоварят бомбата върху всички.
Бренър спря.
— Знам, че сте уморени, но преди да ви покажа стаята ви, предлагам да пием по едно питие за сън и да се срещнем с един човек.
— Нищо против питието — съгласих се. Което означаваше, че може би имам нещо против срещата.
Бренър извади мобилния си и написа есемес.
— Мога да използвам мобилния си в Сана, защото имаме защитена клетка и антена на покрива на посолството — обясни той. — Но извън територията му трябва да използваме сателитни телефони, които ще ви дам по-късно.
— Също като миналия път — казах аз.
— Да. Все забравям, че сте идвали.
— Аз не забравям.
Докато чакахме въпросния човек във фоайето, Кейт се обърна към Бренър.
— Кабинетът ми в сградата на канцеларията ли се намира?
— Да — отвърна той. — Повечето кабинети са на втория и третия етаж. Кабинетът на юридическия аташе в Йемен току-що бе оторизиран от стратегическо рамково споразумение, но ще заработи официално едва след седмица-две.
— Няма да си първият държавен служител без работа — успокоих Кейт.
— Началникът ви се казва Хауард Фенстърман, пристигна преди няколко дни — каза й Бренър. — Той е главен юридически аташе, а вие сте негова заместничка. Подобно на вас, господин Фенстърман е от ФБР.
Естествено. Всеки тук си има две шапки, но държи едната в гардероба.
— Както може би сте чули или прочели, посланикът, Едмънд Джеймс Хъл, току-що напусна Йемен и няма да се връща — продължи Бренър.
— Да. — Официално заминаването му се обясняваше с лични причини, което можеше да означава всичко, от диария до това, че жена му си е събрала партакешите и се е разкарала от този кенеф.
Когато си назначен в малка дипломатическа мисия в малка затънтена страна, ти се налага да се срещаш с по-високопоставените клечки, които изгарят от желание да говорят с човек от Щатите. Дори с такива като мен. При предишното ми посещение се бях срещал с бившия посланик, нейно превъзходителство Барбара Бодин, която беше в Йемен по време на атентата срещу „Коул“. Разговарях на два пъти с нея в посолството и веднъж в Аден, когато тя посети разследващите атаката в хотел „Шератон“ и игра с нас волейбол на плажа, облечена в шорти до коленете и тениска. Хващаше окото и не беше лош човек, но трябваше да споделя мнението на ФБР и другите тук, че тя… да кажем, не се справи добре с кризата с „Коул“. Явно тя също беше стигнала до подобно заключение и се махна през август две и първа, горе-долу по същото време, когато си тръгнах и аз. Това място може с еднакъв успех да те издигне или да те пречупи.
— Не зная кога да очакваме новия посланик и ако трябва да съм честен, нещата вървят по-добре за нас, когато посланикът е в отпуска или подава оставка — сподели Бренър. — Дневният ни ред е доста различен.
И още как. Дипломатите са тук, за да се правят на приятни. Не и ние.
Освен това оставах с впечатление, че работата на Пол Бренър съвсем не е само да посреща хора на летището. Може и да беше от ДСС, но както казах, тук всеки си има и втора работа. Втората работа на Бренър, за която бях сигурен, че се е писал доброволец, беше лов на пантери. Хей, човек е готов на всичко, за да се махне от посолството. Истинският въпрос бе дали мога да работя с този тип? И имам ли изобщо избор?