Погледнах към Бренър, който поклати глава. Е, аз не бях от ЦРУ и не мисля, че Кейт е от тях, така че ако всички казваха истината, значи човекът им беше петият.
Обичам да зная на кого поверявам живота си и затова отново се обърнах към Бък.
— РДД?
Той кимна. Разузнавателната служба на Държавния департамент е нещо като клуб за джентълмени, така че това му подхождаше.
Погледнах Бренър.
— ДСС, както вече казах — рече той. — Но тази задача ми се стори интересна, така че реших да се включа.
Бък се наведе напред и заговори тихо:
— Прохладната утрин е много приятна, но ще трябва да влезем вътре, за да говорим по-свободно.
Да бе. Стените на посолството може да имаха електронни уши, макар това да бе малко вероятно в Йемен. Така де, Студената война приключи, арабите не са руснаци, а СПС не са КГБ. Въпреки това трябва да следваш процедурите за сигурност и да не допускаш честата грешка да подценяваш тези хора.
Бък се обърна към нас, но всъщност говореше на всеки, който слушаше.
— Разполагаме с много добри следи за местоположението на шестима от организаторите на атаката срещу „Коул“. — Намигна и продължи: — Имаме добри източници от Службата за политическа сигурност. — И добави за по-весело: — Онзи полковник Хаким, с когото се срещнахте на летището, всъщност е на заплата при нас.
Всички се усмихнахме. И ако от СПС ни подслушваха, след около час горкият полковник Хаким щеше да има електроди в топките. Гадно нещо е отмъщението, полковник.
Бък вече беше набрал инерция.
— Освен това успяхме да поставим подслушвателни устройства в щабквартирата на СПС.
Добре, Бък, само гледай да не прекаляваш.
Той явно се наслаждаваше на играта. Не бях очаквал Бък Харис да е толкова възхитително подличък или такъв изпечен измамник. Възрастта му и инстинктът ми ми подшушваха, че г-н Бръшлянена лига от разузнаването на Държавния департамент е стар ветеран от Студената война и че може би тази нова война срещу тероризма е просто начин да запълва времето и ума си в края на кариерата си. Или подобно на мен, Бренър и хиляди други мъже и жени след 11/9, е бил пенсионер, призован отново като нещатен сътрудник, за да попълни редиците в новата война.
— За какво си мислите, господин Кори? — поинтересува се той.
— За вас — отвърнах. — А руски знаете ли?
Той ми отговори на руски.
Не разбрах какво ми каза, но въпреки това казах:
— Впечатлен съм.
— И би трябвало. Когато руснаците бяха чуждоземната сила в Южен Йемен, прекарах много години тук и ги държах под око.
— Значи сте прекарали много време в пиене на водка в онзи руски бардак.
— Нощен клуб — поправи ме той и се усмихна. — Не сте така простоват, за какъвто се представяте. Тъкмо обратното, вие сте много умен и прозорлив.
— Много умно и прозорливо от ваша страна.
— А тъпаците си мислят, че сте като тях, свалят гарда и казват неща, които не бива да казват.
— Може би все още има стотина души в затвора заради тази грешка — отвърнах и добавих за г-н Бренър: — Както и неколцина мъртъвци.
— Не се и съмнявам — рече Бък. — Когато изникна идеята да ви поканим да дойдете в Йемен, се появиха известни съмнения, че не сте подходящ за работата. Натовариха ме да направя преценка на годността ви за това назначение и затова срещата ни в Ню Йорк имаше двойна цел.
— Не знаех, че е било интервю за работа — признах си.
Бък отново се усмихна и продължи:
— Уверих хората във Вашингтон, които ръководят мисията, че не само сте годен за задачата, но и че съм сигурен, че ще се окажете незаменим член на екипа и че с нетърпение очаквам да работя с вас.
— Благодаря, сър. Ще ви бъда вечно благодарен за тази възможност.
Мисля, че на Бък му писна да се усмихва на остроумията ми, защото каза:
— Докажете, че не съм сгрешил. Сега животът на всеки от екипа зависи от другарите му.
— Определено. — Между другото, кога смятаха да ми кажат истинската причина да съм тук? От рода на това, че най-силната ми квалификация за тази работа е, че Пантерата иска да ме захапе за задника?
Бък се обърна към Кейт.
— Вие сте агент от кариерата на ФБР и щяхте да дойдете, ако ви беше наредено, но разбрах, че сте пожелали това назначение, а ентусиазмът и силният дух са незаменими.
Това е вярно, ако си мажоретка, но в този случай нещата бяха малко по-сложни и опасни от викането „Хайде, наш’те!“