Бък разбираше това.
— Досието ви говори само за себе си — продължи той. — В това число и отзивите за отличната ви работа в разследването на атентата срещу посолството в Дар ес Салаам. Знам също, че сте показали голям кураж и самообладание в престрелка и в моменти, когато изгледите за успех са били минимални.
За нейна чест, Кейт не каза нищо, дори не спомена типа, когото беше очистила със своя колт 45-и калибър. Бях сигурен обаче, че Бък вече знае това.
Бък отново насочи вниманието си към мен.
— Вие сте голям късметлия.
Значи това е причината да съм тук?
Усмивката отново се появи на лицето му.
— Между другото, накарахте ме да се замисля за някои възможни медицински приложения на ката. Може би когато приключим с тази работа, ще изследваме въпроса по-подробно? — предложи заговорнически.
Бренър се разсмя и предположих, че Бък е споделил с него някои мои остроумия от класната стая.
— Вие оживихте урока ми, господин Кори — призна Бък.
— Вашият урок, Бък, беше като каране на сърф без водата — отвърнах.
Всички се посмяха добре на това.
Бък погледна Кейт и каза:
— Избрали сте добре облеклото си, но ще ви трябва шал за главата.
И даже й беше донесъл. Подаде й хартиен пакет. Тя го отвори и извади дълъг черен шал.
— О, прекрасен е — възкликна Кейт. — Благодаря ви.
— Нарича се хиджаб — каза Бък. — Изработен е от много фин мохер и е от един магазин в Сана, казва се „Надежда в техните ръце“. Това е кооперация с идеална цел, продава ръчни изделия, изработени от жени от цялата страна. Всички постъпления отиват директно у производителите като помощ за тях и за децата им.
— Много мило — каза Кейт.
— Повечето посолства, работещи тук чужденци и туристи пазаруват оттам колкото се може по-често — уведоми ни Бък. — Качеството е добро, цените също. Както и делото.
Наистина.
— А на мен какво ми купихте? — попитах.
— Нищо. Ще ви дам обаче името на най-добрия магазин за джамбии в Сана.
— Благодаря. Забравих моята у дома.
Кейт омота шала около главата си. Бък се наведе към нея и й показа как да го увие така, че да остане дълга опашка, и я посъветва:
— Използвайте лявата си ръка, за да го държите пред лицето си.
— Обичаят ли е такъв? — попита тя.
— Не, така дясната ви ръка ще е свободна, за да използвате оръжието си.
Майтап? Не.
— Сана всъщност е доста безопасно място в сравнение с по-голямата част от страната — увери ни той. — Престъпността в града е много ниска и политическите или религиозни атаки срещу западняци са рядкост. Все пак се случват. Имаше няколко заговора срещу американското и британското посолство, така че трябва да сте нащрек, докато сте тук.
— Колко време ще останем в Сана? — попитах.
— Не съм сигурен.
— Знам, че сте уморени, но бихме желали да довършим разговора си вътре — каза Бренър.
Още беше мой ред да нося торбата с пистолетите. Върнахме се във фоайето и се качихме с асансьора до етажа, на който се намираше ОССИ — Отделът за съхраняване на секретна информация.
Сигурен бях, че именно в тази стая Бък ще спомене малкия и явно забравен факт, че двамата с Кейт не сме тук, за да открием Пантерата, а за да може Пантерата да открие нас.
19.
ОССИ се намираше на третия и последен етаж и представляваше звуконепроницаемо помещение без прозорци, обшито с олово и криптонит или нещо подобно и недостъпно за насочени подслушвателни устройства и други видове електронни буболечки.
Половината от голямата слабо осветена зала беше заета от комуникационно и криптиращо оборудване, а другата половина, отделена с дебело стъкло — от работни станции и кръгла заседателна маса.
Някаква млада жена се занимаваше с електрониката и когато влязохме, стана и поздрави Бренър и Бък, каза здрасти на нас с Кейт, след което излезе и затвори стъклената врата.
Имахме подобно помещение в хотел „Шератон“ в Аден, но то представляваше опразнена спалня, в която бе издигната обшита с олово шатра. Шпионският свят бе изминал дълъг път от времето, когато джентълмените не четяха имейлите на колегите си и когато беше проява на лош вкус да подслушваш на ключалката или да стоиш пред сградата и да пускаш ухо. Днес дори мърляшки страни като Йемен имат достъп до свободно продавани електронни подслушвателни устройства и дешифриращо оборудване и светът на защитените комуникации се е превърнал в игра. Американците разполагат с най-доброто, но човек никога не знае дали някой не е разработил нещо още по-добро.