— Имам чувството, че племената са част от плана — отбелязах.
— Няма как иначе — отвърна Бък. — Те контролират по-голямата част от страната.
— Това означава ли, че ще ходим в племенните територии? — попита Кейт.
— Такъв е планът — отвърна Бренър и обясни: — Силите за сигурност на правителството са най-силни в градовете, а ние не искаме да ни се пречкат, нито пък да започваме престрелки с Ал Кайда в сложна градска обстановка. Извън големите населени места можем да се възползваме от помощта на племената или поне от неутралитета им. Имаме също и голямото предимство на безпилотните самолети с техните ракети.
Ясно. Вече знаех, че играта ще се играе в Индианската територия, но все пак попитах:
— А откъде можем да сме сигурни, че Пантерата ще пожелае да се срещне с нас на наш терен?
— Не можем да сме сигурни — отвърна Бренър. — Но ако той иска да ви пипне, ще отиде там, където се намирате.
— Намираме се в Сана — напомних му.
— Както вече посочих, няма да останем тук — отвърна Бренър. — До двайсет и четири часа ще тръгнем по суша за Аден и с малко късмет ще си навлечем неприятности.
Идеята на Пол Бренър за късмет май се различаваше от моята.
— Не съм сигурен, че Пантерата лично ще поведе фронтална атака срещу конвоя ни — уведоми ни Бък. — Възможно е обаче да го направи. Възможно е също да заловим някой, който знае местоположението му.
Аха. Ти осигуряваш водата, аз — дъската.
— Освен това не знаем дали Пантерата ще иска да ви убие или да ви залови живи — продължи Бък и ненужно добави: — Убиването е по-лесно, но залавянето и на двама ви ще е истински удар за Ал Кайда и Пантерата. Голямо унижение за Съединените щати.
— Да не споменаваме, че ще бъде и голямо неудобство за мен и Кейт — отбелязах. — Разбирам, че сте премислили всичко, но не виждам никакъв оперативен план, основан на конкретна информация.
— Както казах, петият член на екипа ще осигури това — отвърна Бък.
— Добре.
— Доколкото разбирам, господин Кори, вие не сте много по плановете — каза Бък. — Стреляте напосоки и импровизирате в движение. Затова не би трябвало да сте толкова загрижен за подробен план. Всъщност това е една от причините да бъдете поканен тук.
— Ясно. — Другата причина беше същата, поради която пуйката се кани на вечеря в Деня на благодарността. — Е, аз съм от гъвкавите.
Кейт беше в един от редките моменти, в които споделяше мнението на съпруга си.
— Джон е много добър в преценяването на ситуацията и промяната на тактиката в последния момент — каза тя. — Но понякога променя правилата.
Ето това е моето момиче.
Бренър и Бък мислено си отбелязаха това, след което Бренър продължи:
— Не искаме да движим мисията от посолството, тъй като това може да създаде проблеми. Затова оперативната ни база ще е Аден. Оттам ще продължим в посоката, която сметнем за нужна. Освен това Ал Кайда има много очи и уши в Аден. — Той ме погледна. — Вие помните това и положението не се е променило особено. Важното е, че ще сме в тамошния „Шератон“. Пантерата ще знае това. Пък и Аден е мястото, където би трябвало да се намирате покрай разследването на атентата срещу „Коул“.
— Схванах.
Прекарахме следващите десет минути в уточняване и въпреки липсата на сън бях бодър. Може би заради кафето мока. Или заради темата. Войната и разговорите за война фокусират ума и тялото ти като нищо друго, освен може би секса.
Помислих си, че покрай ЦРУ Бък и Бренър знаят нещо, което аз не знам — като засечена информация от радиостанции или сателитни телефони, платен информатор или някой по-енергично разпитван задържан — че Ал Кайда наистина вече знае, че с Кейт сме тук, и че Пантерата задължително ще нанесе удара си.
Помислих си също, че заявката за визите ни от страна на Държавния департамент, преди изобщо да разберем, че ще пътуваме за Йемен, е била сигналът, който е задействал Ал Кайда много преди да кацнем на летището в Сана. Във всеки случай, с каквато и информация да разполагаше, ЦРУ надали щеше да я сподели точно сега с г-н и г-жа Кори. А Пантерата щеше да сподели своята информация във време и на място, избрани от самия него.
Бък и Бренър приключиха.
— Сигурно сте много уморени — каза Бък. — Така че ви благодаря за вниманието. — Усмихна се. — Надявам се, че това беше по-интересно от лекцията ми в Ню Йорк.