Не се безпокоях особено, че Кейт или моя милост фигурираме в някой черен списък на ЦРУ — тоест мислех си за това, но от онзи инцидент беше минала година и половина, официално всичко беше приключило и ЦРУ бяха посъветвани да забравят за случая. Има обаче само един начин да излезеш от черните списъци на ЦРУ.
В Щатите беше малко вероятно аз или Кейт да станем жертви на нещастен случай. Зад граница обаче, особено на място като това, където ЦРУ действа по свои закони, имаше всички изгледи Джон Кори и Кейт Мейфийлд да бъдат сполетени от нещастен случай. Разбира се, стига Пантерата да не се добереше пръв до нас. Двоен успех за Управлението щеше да е мъртва Пантера, мъртъв Джон и мъртва Кейт — като смъртта и на тримата бъде забулена от пушилката на войната.
Пълна лудост, знам. Дори не биваше да помислям подобни неща. Така де, да, това е операция на ЦРУ и да, Управлението искаше двамата с Кейт да дойдем в Йемен, но не за да си урежда стари сметки. Не, искаха ни тук, за да примамим Пантерата в капан, а не ние да попаднем в него. Нали така?
Както и да е, реших, че не е разумно точно сега да споделям тези мисли с Кейт. Може би трябваше да изчакам, докато не се срещнем с човека от ЦРУ и не видя дали няма да попадна на нещо, което намирисва.
— За какво си мислиш? — попита Кейт.
— За това, че ЦРУ иска да ни убие.
Не, не казах това. А:
— ЦРУ е виновно, че не е успяло да предвиди, заподозре или предупреди за атаката срещу „Коул“. Пълен провал на разузнаването.
— Вината може да се хвърли върху всички — отвърна Кейт. — Военноморското разузнаване, Военното разузнаване и самите Военноморски сили заради това, че не са въвели по-добри процедури по сигурността при влизане във враждебно пристанище.
— Така е. Но ЦРУ винаги опира пешкира. Затова мисля, че може би са мотивирани и изгарят от желание да си го върнат. Никога не забравят провал, особено ако той доведе до смърт на американци.
Това дали щеше да посее мисъл в главата й?
Кейт помълча за момент, после каза:
— При ФБР нещата не са много по-различни. Какво се опитваш да кажеш?
— Не съм сигурен. Просто си мисля.
Облякохме бронежилетките, оставихме някои неща в сейфа и през следващите петнайсет минути се запознавахме със сателитните телефони и радиостанциите.
Проблемът със сателитните телефони е, че ти трябва небе над главата и не бива да има препятствия за антената, така че устройствата не работят добре в гора и изобщо не работят в помещения. Това, както и ограниченият обхват на радиостанциите, можеше да доведе до някои интересни ситуации, ако се разхвърчат лайна.
Както беше казал Бренър, сателитните телефони имаха по десетина номера за бързо набиране, всички идентифицирани с инициали в случай, че устройствата попаднат в неподходящи ръце. Прелистих списъка: Б.Х. — Бък Харис; Д.К. — Джизъс Крайст или Джон Кори; К.К. — Кейт Кори; П.Б. — Пол Бренър и М.Д., което можеше да е най-близкият „Макдоналдс“ или медик. При предишното ми идване обикновено имахме медик, когато пътувахме някъде. Идеята не беше лоша.
Номерът на посолството също беше на бързо избиране, както и пет-шест други съкращения, сред които Х.Ф., най-вероятно Хауард Фенстърман. Винаги е добре да имаш адвокат в бързия списък, когато си на работа и се опитваш да очистиш някого.
Престорих се, че се обаждам.
— Здрасти, Хауард? Виж, тези типове стрелят по нас с картечници. Можем ли да отвърнем на огъня? Какво? Ще се обадиш във Вашингтон и после ще ни звъннеш? Добре, ще изчакам.
Кейт се разсмя.
— Бъди добър с Хауард.
Не успях да разпозная другите съкращения, но предположих, че са на нашите шофьори от БНС и на стрелците. Според Бренър никой от тях не беше нашият човек от ЦРУ, който искаше да остане неизвестен, докато не ни се разкрие. Управлението обожава секретността и драмите.
След това погледнах списъка на радиопозивните. На първа честота бяха повечето от хората, които фигурираха в списъка на сателитния телефон. Бък беше Първа чистка, Бренър — Втора чистка, а аз Трета. Кейт беше Четвърта и така нататък.