Колкото до йеменската столица Сана, на арабски тя май наистина означава анус. И между другото, пристанищният град Аден също не е цвете за мирисане. Повярвайте ми.
Г-н Уолш продължи:
— Както Джон знае от предишното си посещение в страната, йеменското правителство ще издаде визи само за четирийсет и пет дни на ЕСД хората ни, които разследват атаката срещу „Коул“. Но с известен натиск обикновено успяваме да ги продължим до една година.
Година? Майтапиш ли се?
— Йеменците сътрудничат, но не напълно — изрази сериозното си мнение Уолш и обясни: — Вървят по тънката линия между натиска от Вашингтон и натиска от вътрешни и външни кръгове, които искат да изгонят американците от страната. Правителството в Сана в момента минава през антиамериканска фаза.
— Не мисля, че става дума за фаза, Том — уведомих го. — Май ще е по-добре да си останем у дома и да им пуснем няколко атомни бомби.
Том игнорира предложението ми.
— Работата на Кейт в посолството е свързана с дипломатическите правила, така че тя може да остане там достатъчно дълго.
Какво ще кажеш за пет минути? Става ли?
— С две думи, и двамата ще можете да изкарате една година — каза Том. — Заедно — добави той и се усмихна. — Не е чак толкова зле.
— Чудесно е — съгласих се аз, но реших да му напомня: — Няма да отидем.
— Нека приключа.
На това място шефът те уведомява какво ще се случи, ако откажеш.
— Времето на Кейт в Ню Йорк приближава естествения си край по отношение на служебното й израстване — каза Том. — От централата във Вашингтон ще поискат да се прехвърли там. Това би се отразило добре на кариерата й.
Кейт, която е от някакво място на име Минесота, първоначално не обичаше Ню Йорк, но постепенно започна да харесва да е тук с мен. Защо не го казваше?
— Ако Кейт приеме тежкото назначение зад граница, от отдел „Предпочитания“ ще я преместят в началото на списъка си — продължи Том и обясни ненужно: — Което означава, че след Йемен ще може да се върне в Ню Йорк или навсякъде, където реши.
Кейт кимна.
Том се обърна към мен.
— Ако приемеш назначението, договорът ти, който скоро ще изтече, доколкото разбрах, ще бъде подновен за времето, докато си в Йемен, а след това ще добавим още две години.
Това май трябваше да е морковът. Помислих си, че бих предпочел пръчката — да не подновят договора ми.
Том явно също беше мислил за това.
— Или — след връщането от Йемен — можеш да получиш пост в отдел „Разузнаване“ в нюйоркската полиция с федерална заплата. Ще се погрижим за това. — Каза го много убедително.
Хвърлих поглед към прозореца. Навън бе скапан февруарски ден. А в Йемен грееше слънце. Погледнах към близката тухлена сграда на Полис Плаза едно. Хубаво би било да се върна там, дори като федерален служител, макар че щях да работя в разузнаването, а не в отдел „Убийства“. Пак щях да се махна от Федерал Плаза 26, което щеше да направи и двама ни с Том еднакво щастливи. С Кейт дори можехме да си пускаме един на друг хартиени самолетчета през прозорците на кабинетите си.
Том като че ли беше приключил с моркова и пръчката, така че зададох очевидния въпрос.
— Защо точно ние?
Той разполагаше с готов отговор.
— Защото сте най-подготвени за задачата. — И ми напомни: — Вече си бил там, а екипът в Йемен ще оцени по достойнство човек с опит.
Не отговорих.
— Вие двамата работите добре като екип — продължи той. — И има мнение, че съпруг и съпруга могат да се впишат по-добре.
— Май изгубих нишката на мисълта ти, Том.
— Ами… както знаеш, жените не се приемат напълно в някои ислямски страни. И една неомъжена професионалистка обикновено се натъква на много препятствия. Кейт обаче, като омъжена жена, пътуваща със съпруга си, ще може да се движи по-свободно. — И добави: — И по-безопасно.
Нито аз, нито Кейт отговорихме на това, но вече започваше да ми се струва, че Том няма предвид работата на Кейт като юридически аташе в посолството.
Всъщност самата Кейт попита:
— Какво искаш да кажеш, Том?