Бренър смени темата.
— Тук долу можете да видите болницата „Ат-Таура“, или „Революционната болница“, а в другия край на града се намира кувейтската болница. Ако не можете да се доберете до посолството, не е зле да знаете къде са болниците, ако сте болни или ранени.
— Приемат ли Син кръст? — попитах.
— Не, но ще ти вземат часовника.
Това беше добро.
— Има също и традиционни лечители и местни церове — продължи Бренър и се усмихна. — Например, ако пипнете малария, можете да продадете болестта си на мравките.
— Моля?
— Лягаш върху мравуняк и обявяваш намерението си да продадеш маларията.
Не бях сигурен, че съм го чул правилно, но все пак попитах:
— Че защо им е на мравките да купуват малария?
— Не съм сигурен — призна Бренър. — Има обаче съобщения за мнозина излекували се по този начин. Може би е свързано по някакъв начин с мравчената киселина.
— А на кого да продам хемороидите си? — поинтересувах се аз.
— На някой друг задник.
Не го каза, но зная, че си го мислеше.
Както и да е, Бренър ни показа някои други гледки и характерни особености, в това число и кат сука, до който живееше, а също и едно място на име крепостта Гумдан, построена в източната стена на града.
— Това е мястото на прочутия дворец Гумдан, построен преди почти две хиляди години — съобщи ни той. — Твърди се, че бил висок двайсет етажа и покривът му бил от алабастър, толкова тънък и прозрачен, че можело да се видят прелитащите птици.
— Как ли са почиствали курешките от алабастъра? — попита Кейт.
Всъщност аз зададох въпроса, а Кейт каза:
— Джон, моля те.
Винаги го казва. Междувременно бяхме останали тук достатъчно дълго, на пет-шест метра от бронирания джип, и поне десетина коли минаха покрай нас, като забавяха ход. Замо стоеше между джипа и пътя със своята вярна М4.
Бренър, който изобщо не забелязваше тревогите ми, продължи:
— Дворецът Гумдан бил разрушен през седми век от ислямските армии, помели Арабския полуостров. Камъните били използвани за изграждането на Голямата джамия, която можете да видите ето там. Катедралата Калис също била разрушена, както и синагогите. — Замълча за момент и поясни: — Настъпило времето на исляма.
Аха. И както каза Ал Расул, онова, което виждахме сега, бе връщане към тъмното и кърваво минало.
— Крепостта била построена на мястото на двореца от турците по времето на Османската империя и сега там има казарма и затвор за политически затворници — продължи Бренър. — По-късно имаме среща с един затворник.
— Имаш предвид онзи от Ал Кайда, дето бил заловен при атаката срещу „Хънт Ойл“ ли?
— Точно така.
— Добре.
Обичам да разпитвам умиращи от глад затворници, след като съм обядвал обилно.
Качихме се в джипа и продължихме по виещия се път към града.
— Благодаря за интересния урок по история — каза седящата до Бренър Кейт.
— Това е много интересно място — отвърна Бренър. — Просто враства в теб.
Не и в мен, Пол. Не и ако мога да окажа съпротива.
Беше неделя и като си мислех за Ной, Сим, Сана и всичко останало, попитах:
— След като Бог пратил потопа, за да изчисти земята от грешните и покварените, дали не е бил бесен, че хората, които са населили земята след потопа, отново са тръгнали по лошия път?
Никой не отговори на задълбочения ми въпрос и никой не си направи труда да защити земните жители. Амин.
25.
Спуснахме се на платото и се озовахме в сив квартал с модерни бетонни сгради, натикани между хълмовете и източната стена на Стария град.
Бренър посочи през улицата.
— Аз живея ето там. — Сочеше триетажна бетонна постройка, която определено бе виждала и по-добри дни. — Построена е в края на шейсетте, когато градът е започнал да се разпростира извън стените. Има топла вода, а количеството гадини може да се контролира. Наемът е десет долара месечно за йеменци и четирийсет за мен.
— Това включва ли паркинг? — попитах аз.
— Включва. Държа мотоциклета си във фоайето.
Значи г-н Точен си има мотоциклет. Виж ти.
— Това е най-добрият начин да се придвижваш из града и така мога да отида на места, където убийци с коли не могат — обясни той. — Ако се наложи, мога да стигна до посолството за пет минути.