Помислих си, че г-н Бренър малко преувеличава заради г-жа Кори. Ние момчетата сме си такива.
Както и да е, Замо спря до една бетонна стена.
— Ще минем през кат сука и оттам ще влезем в Стария град — каза Бренър и се обърна към Замо. — Ще се обаждам на всеки половин час, в противен случай ти се обаждай.
И тъй, оставихме Замо в хубавия брониран джип с климатик и тръгнахме към бетонната стена и един портал, до който седеше някакъв тип, гушнал АК–47.
— Сукът е сравнително нов, може би от седемдесетте — каза Бренър. — Намира се извън стената на Стария град, но манталитетът е бил все още здраво свързан със стените, така че сукът е ограден, както виждате.
Аха. Стените са хубаво нещо. Рововете също. Помагат ти да държиш отрепките по-далеч. Особено отрепките с пушки.
— Няма да е зле да увиете лицето си с този шал — обърна се Бренър към Кейт.
Тя се подчини.
— Една цигара? — предложих й.
Тя измънка през шала нещо като „муйнатати“. Да не би да беше проговорила арабски?
Минахме през портала и се озовахме в кат сука, който беше нещо като селски пазар, пълен с паянтови сергии на малък открит площад и заобиколен от постоянни постройки покрай оградната стена.
Мястото беше претъпкано с облечени в бели роби мъже с джамбии, които деляха пространството с магарета, крави и камили. Някои от кравите бяха разфасовани и покритите им с мухи части висяха от мръсни греди. И споменах ли, че земята беше покрита с лайна?
— Тук е сравнително безопасно, но все пак е по-добре да се движим в група.
Ние бяхме единствените западняци, ако не се брояха някакви младежи с джинси и тениски, снимащи купчини зелени листа, за които подозирах, че не са спанак. Така де, това все пак бе раят за наркоманите. Изпитах внезапно желание да се кача на черешата.
Не видях никакви жени в сука, с изключение на Кейт. Странно, но като че ли никой не ни обръщаше особено внимание. От време на време обаче, когато се озъртах през рамо, улавях как хората ни гледат.
Бренър спря при една сергия с кат и каза нещо на арабски на собственика, който изглеждаше много щастлив от работата си.
— Има десетки разновидности кат — обясни ни Бренър. — Този господин твърди, че предлага най-добрия кат в цял Йемен, отглеждан в Уади Дахри и доставян свеж всеки ден. Кълне се също, че бил личен доставчик на президента.
— Значи Джордж Буш дъвче кат?
Това предизвика смях.
Както и да е, поразходихме се из сука, като се мъчехме да заобикаляме кравешките пайове и магарешките бомби. Бренър взе фотоапарата на Кейт, за да снима, и даде десетина цента на едно хлапе, което направи страхотна снимка на трима ни, застанали пред висока до рамото купчина смешна трева. С нетърпение очаквах да изпратя снимката на родителите на Кейт с кутийка кат и бележка: „Дегустация на кат с Кейт. С обич, Джон“.
След като се възхитихме на краварниците и купчините дърва, се отбихме в магазина за спортни стоки. Покрай стените бяха наредени маси, отрупани с автомати.
— Повечето от тези калашници са евтини имитации, някои от по-добрите са произведени от кикомите (китайските комунисти), но понякога могат да се открият и истински, от Майка Русия. Те вървят по пет стотака, което е годишният доход на един работещ мъж.
Но пък добра инвестиция в бъдещето.
— Имам един в апартамента си — уведоми ни Бренър. — Добра пушка. — Взе един АК–47 и се загледа дълго в него, после каза, сякаш на себе си: — Много добра пушка.
Аха. И очевидно събуждаше у Пол спомени за друга адска дупка.
Той остави автомата на масата.
— За теб петстотин — предложи собственикът на английски. — И дава сто патрона безплатно.
— Добави една крава и си стискаме ръцете — отвърнах аз.
Излязохме от спортния магазин и тръгнахме към портата във високата стена на Стария град.
Бренър избра бърз номер на сателитния си телефон и каза:
— Излизаме от кат сука и влизаме в Стария град. — Заслуша се. — Добре. В четири и трийсет при джамията ал Махди. — Затвори и се обърна към нас. — Срещата ни в затвора Гумдан е за пет следобед. Ще се срещнем със Замо при джамията в другия край на Стария град, след което ще продължим с колата до Гумдан. — И добави: — Кейт трябва да остане в колата.
В тая страна момичетата изпускат целия купон.
Минахме през отвора в градската стена и сякаш буквално се върнахме във времето. Огромни жилищни кули с богато украсени фасади закриваха слънцето на тесните, подобни на алеи улички, а нивото на шума премина от оглушителния грохот на двигатели с вътрешно горене до приглушеното мърморене на хора и теглени от животни каруци.