— Защо ни трябва човек от ЦРУ в екипа?
— Представлението е тяхно. Освен това разполагат с цялата информация, която ни е нужна.
— Предлагам да вземем информацията и да оставим човека на ЦРУ в Аден.
— Защо не искаш човек на ЦРУ в екипа? — поинтересува се Бренър.
Защото ЦРУ иска да убие мен и жена ми. Щеше обаче да прозвучи глупаво, ако го кажех на глас, затова отговорих:
— Защото имат навика да усложняват нещата. И не са отборни играчи.
— Нито ти, доколкото чувам.
— Ако съм в екип, играя с екипа.
— Така е — обади се Кейт и се сети да добави: — Но понякога измисля собствени правила.
Вече разбирате защо обичам жена си.
Бренър помълча за момент, после каза:
— За да отговоря на въпроса ти: доколкото знам, безпилотните самолети с видеокамери играят важна роля в операцията. И както може би знаеш, в Йемен тези самолети се контролират единствено от ЦРУ. Именно затова се нуждаем от техен служител, когато тръгнем за Лошите земи — за да контролираме машините за въздушно разузнаване. Така ще можем да наблюдаваме в реално време всичко, направо от екран на земята.
— И след това безпилотният самолет ще изстреля „Хелфайър“ по целта.
— Предполагам, че това е една от възможностите. Тактиката се показа като много ефективна тук и в Афганистан. По този начин убихме десетки важни лидери на Ал Кайда.
— Ясно.
Излизат от пещерата или кирпичената къща да пуснат една вода и преди да се усетят, държат оная си работа в рая.
— Какво мислиш за залавянето на заподозрения жив? — поинтересувах се аз.
— Не знам. — Бренър сви рамене. — Не съм сигурен каква всъщност е целта.
— Значи ставаме трима.
— Както аз разбирам нещата, от Вашингтон биха искали да го пипнат жив, но е по-лесно да го очистим — продължи той. — Така че може би ако изникне възможност да го заловим, ще трябва да опитаме да го направим. Но ако това изглежда невъзможно или твърде опасно, ще определим местоположението и ще извикаме самолетите с техните ракети.
Кимнах и добавих:
— После ще съберем няколко парчета за идентифициране.
— Да. Имаме пръстови отпечатъци на заподозрения, както и ДНК от семейството му.
— Май няма да ми трябва разрешително за арест — отбеляза Кейт, която досега беше мълчала.
— Ще си ни нужна с разрешителното, ако ни се отвори възможност да го задържим — увери я Бренър.
Кейт кимна неуверено. Всъщност тя и разрешителното й за арест най-вероятно бяха параван за убийството на американски гражданин. Аз лично нямах проблем с това, но бе добре да имам прикритие, ако по-нататък се случи да се изправям очи в очи с г-н и г-жа ал Дервиш в съда или ако изникне някоя друга юридическа глупост. Шибана война.
— Ако успеем да задържим заподозрения — продължи Кейт, — трябва ли да го предадем на йеменските власти и да искаме екстрадирането му, или ще се опитаме да го измъкнем от страната? С други думи, екстрадиране или предаване?
Бренър отново сви рамене.
— Всичко това е извън длъжностната ми характеристика.
— А защо участва разузнаването на Държавния департамент?
— Първо, не забравяйте, че Бък Харис е дипломат към мисията за икономическо съдействие, което му дава възможност да пътува из страната — отвърна Бренър. — Забравете за разузнаването. Второ, за операцията имаме нужда и от дипломат. Трябва ни участието на Държавния департамент.
— Ясно.
С други думи, ако нещата не тръгнат както трябва — а и дори всичко да е наред, — Държавният департамент ще може да направи онова, в което го бива най-много — да се извини на местното правителство за нарушаването на суверенитета на страната и да предложи няколко милиона долара, за да забравят случая. Нали затова са дипломатите.
— Бък е безценен помощник — напомни ни Бренър. — Той познава страната, хората и езика.
— Да. Обичаме Бък. Но той знае повече, отколкото споделя.
— Предлагам да караме стъпка по стъпка и да видим какво ще излезе — предложи Бренър. — Ще получим информация и от човека от Управлението.
Пол Бренър явно не беше работил досега с ЦРУ.
Храната пристигна, сервирана в домашен стил в големи купи; всички около нас ядяха с пръсти направо от купите. Ние обаче си имахме чинии, лъжици за сипване и прибори. Храната всъщност се оказа вкусна, каквато и да беше. Взех ли си хапчетата сутринта?