Той отговори заобиколно:
— И на двама ви може да ви се наложи да прекрачите рамките на длъжностите си характеристики.
— Ще се налага ли да убиваме някого? — поинтересувах се.
Том не отговори със смях: „Разбира се, че не, глупак такъв“.
Всъщност не каза нищо, а това казваше много.
Вместо това стана и отиде до бюфета. Върна се с три чаши и бутилка бренди за медицински цели. Наля, чукнахме се, казахме си наздраве и пихме.
Той се обърна и се загледа за момент през прозореца, след което каза сякаш на себе си:
— Седемнайсет американци изгубиха живота си… бяха убити, когато някаква лодка приближи „Коул“ в пристанището на Аден и атентаторите камикадзе на борда задействаха мощно взривно устройство, което проби дупка в борда на кораба. Трийсет и девет моряци бяха ранени, някои от тях много лошо. — И добави: — Военен кораб за милиони беше изваден от строя за почти две години.
Именно. Това се бе случило преди почти три и половина години и продължаващото разследване даваше противоречиви резултати.
Между другото, екипът за събиране на доказателства в Йемен отдавна беше открил всички съществуващи улики, местопрестъплението — пристанището на Аден — беше буквално изгребано, а „Коул“ вече беше ремонтиран и отново в строя. Така че това беше екип за събиране на доказателства само на думи — име, което нашите неохотни йеменски съюзници можеха да преживеят. Всъщност ЕСД в Йемен разпитваше заподозрени, свидетели и информатори и активно участваше в преследването на извършителите. Именно с това се занимавах, когато бях там. Така че може би Том имаше предвид това, когато каза за прекрачването на рамките на длъжностните характеристики. Или… нещо друго.
— Идентифицирахме един от главните организатори на атаката и имаме сигурни сведения, че въпросният индивид в момента отново е в Йемен — каза Уолш. — Основната цел на екипа ни там е да открие този човек и да го пипне. — Погледна ни и обясни: — Вие ще сте част от това начинание.
И двамата не отговорихме, така че Уолш продължи:
— Покрай това назначение може да ви се наложи да излизате извън Сана — в Аден и племенните земи.
Замислих се. В племенните земи, известни на американците в Йемен като Лошите земи или Индианските територии, законите в общи линии не важаха. И освен това тези земи бяха опасни.
— Както Джон знае, това може да е рисковано — обясни ни Уолш по-подробно.
Ясно. Вече знаех отговора на „Защо ние?“ Уолш искаше да се отърве от мен. Но пък харесваше Кейт. Така че… може би аз щях да съм единственият, препуснал с камила из Лошите земи в търсене на онзи тип.
— Не се опитваш да представиш работата като особено привлекателна — отбелязах.
— Нямам намерение да подслаждам картината — отвърна той.
— Ясно. Оценявам го, Том. Но просто не виждам каква е нашата изгода от всичко това.
— Защо винаги се поставяш в центъра на нещата?
Е, това вече ме накара да се почувствам кофти. Том знае как да го прави. Затова отговорих:
— Виж, Том, аз съм патриот, войник във войната срещу тероризма, винаги съм изпълнявал дълга си и никога не съм отстъпвал пред опасности…
— Зная. И двамата сте храбри, всеотдайни…
— Именно. Но лично аз предпочитам опасността в градска обстановка. Като тук. Бил съм там — напомних му. — Спяхме обути и с оръжие в ръце. Не мисля за собствената си безопасност — уверих го. — А за Кейт.
Естествено, Кейт отговори:
— Мога да се погрижа за себе си, Джон.
— Да де. — „Тогава ти отивай“.
— Ще трябва да се явите в американското посолство в Сана най-късно следващата седмица — каза Уолш. — Така че ще трябва да ми кажете решението си до понеделник в девет. Ако кажете да, ще мога да ви дам секретните детайли по назначението. Получите ли ги, това означава, че сте приели мисията.
— С други думи, не знаем на какво казваме да, докато не кажем да.
— Точно така. Ако кажете не, тази среща не се е състояла и в досиетата ви няма да има черни точки — увери ни той. — Кариерите ви ще продължат по нормалния си път.
Да бе. Аз ще съм безработен в Ню Йорк, а Кейт ще е във Вашингтон.
— Това назначение — продължи Уолш, — стига да го приемете, ще осигури бъдещето ви…
— Ще съкрати бъдещето ни ли каза?
Той се направи, че не ме е чул.
— … дори мисията да е неуспешна. Ако е успешна, вие и другите членове на екипа, които вече са в Йемен, ще бъдете подобаващо почетени от благодарното правителство. Това е всичко, което мога да ви кажа.