— Затворникът казва, че в лагера имало медик, но му липсвали умения и материали — продължи Сами. — Казва, че един новобранец умрял от треска, а друг от нараняванията си след падане от една планинска пътека. В лагера имало, много болни.
Естествено. Не са имали медицинска сестра, която да им боде задниците, преди да заминат за Йемен. Иначе казано, Ал Кайда в Йемен се намираше на първа или втора фаза от развитието си — пристигнали са, организирали са лагери, имат новобранци и обучаващ персонал, но не са достатъчно силни, за да предприемат значителен ход към събарянето на правителството. Междувременно трупаха увереност и уважение чрез атаките си срещу чуждестранни обекти и индивиди — туристи, посолства и бизнес — и като не посягаха на йеменските военни, което би накарало дори една мързелива и некомпетентна армия да отвърне на удара. Да не забравяме и „Коул“, първата и засега най-зрелищна и успешна атака на Ал Кайда в Йемен, благодарение на която определено бяха забелязани.
— Когато обучението завършило, затворникът и четирийсет други заминали за района северно от град Мариб — продължи Сами. — Там живеели в овчарски колиби, чиито собственици ги нямало. И там планирали и подготвили нападението срещу американската петролна инсталация, която се намира недалеч.
Вдигна поглед от досието.
— Разпитващите са стигнали дотук, след което затворникът се разболял и трябвало да бъде настанен в затворническата лечебница.
Ясно. Винаги е налице деликатен баланс между енергичния разпит и вкарването на затворника в болницата. Или в моргата.
— Сега затворникът е малко по-добре и можете да говорите с него — увери ни Сами и изказа личното си мнение: — Това е един заблуден уплашен младеж, който плаче за родителите си и за хубавия живот в Саудитска Арабия.
А стига бе. Хлапето го чакаха десет или двайсет години в йеменски дранголник, което бе равносилно на смъртна присъда. Разбира се, освен ако Ал Кайда не го измъкне. Или ако не поеме властта тук. Тогава той щеше да се превърне в герой. Но дотогава трябваше да оцелее, а най-добрият начин да го направи беше като говори. И той нямаше нищо против да го прави, стига тези идиоти да не го убиеха преди това.
— Затворникът спомена ли кои са били лидерите му? — попита Бренър.
— Както вече казах, според твърденията му познавал другарите си само по измислените им имена — отвърна Сами.
Добре, а как стои въпросът с описанието на лидерите? Тяхната националност? Случайно един от тях да е имал акцент от Ню Джърси и да е носил тениска „Джърси Шор“? Така де, ако ми пуснеха този затворник само за два часа, щях да го изцедя напълно. Тукашните разпитващи обаче бяха некадърни садисти, както се бях убедил в Аден. Крайната им цел бяха повече имена и пълни признания. Аз пък исках да науча какво е закусвал затворникът, кое е любимото му телевизионно предаване, след което можехме да продължим нататък.
— Какво казва затворникът за отношенията между лагера и местните племена? — попита Бренър.
— Не е казвал нищо по въпроса — отговори Сами.
— Защо не е бил попитан? — поинтересува се Бренър. — Как е възможно лагерът да съществува без разрешението на племенните вождове?
Сами сви рамене.
— Може би са имали някаква уговорка. Или лагерът е бил твърде силен за местното племе. Или…
— Не разпитвайте преводача, господин Бренър — намеси се Хаким. — Той е тук само за да каже онова, което е казал затворникът.
Така си беше. Но тъй като Сами изглеждаше приказлив и готов да помогне на американците, го попитах:
— Затворникът сътрудничеше ли с другите американци, които дойдоха днес сутринта?
— Да, но се чувстваше зле, в лечебницата, така че разговорът бе кратък — отвърна Сами.
— Вие присъствахте ли, когато от ЦРУ са били тук? — попитах полковник Хаким.
— Питайте тях, не мен. — Полковник Хаким започваше да губи търпение. — А сега да видим затворника.
Д-р Фахд грабна лекарската си чанта, всички станахме и последвахме Хаким по коридора.
Не бях сигурен дали всичко това ни доближава до Пантерата, но поне беше интересно. Надзърване в начина на действие на Ал Кайда, макар и не в главите им. Може би никога няма да успея да вляза в главите им — просто сме от различни планети. Помислих си обаче, че съм разбрал нещичко за Рахим ибн Хаям, макар все още да не го бях виждал. Той бе уплашено хлапе, нямащо нищо против да говори. Може би мислеше, че няма ясна представа за голямата картина, но може би знаеше повече, отколкото смяташе, че знае.