С малко късмет Рахим може да се беше срещал с Пантерата и с още малко повече късмет Пантерата може би все още беше някъде из възвишенията на Мариб. И ако останеше там, Джон Кори щеше да му разкаже играта.
30.
Стигнахме до желязна врата, до която един страж подремваше след следобедния кат в бял пластмасов стол. Хаким го срита, стражът бързо скочи на крака и отвори вратата.
Хаким влезе пръв, следван от Сами, д-р Фахд, Бренър и моя милост.
Килията, вероятно стая за разпити, беше някъде три на три, осветена само от високия прозорец с решетки и една-единствена крушка. Стените бяха от варосани тухли, с интересни червеникави петна, както и няколко червени пръстови отпечатъци.
На каменния под имаше мръсен дюшек, на който лежеше млад мъж с рехава брадица, облечен в мръсна бяла затворническа пижама, окървавена около левия му крак на мястото, където кръвта се беше просмукала през превръзките. Забелязах също, че дясното му око е подуто и затворено. Освен това долната му устна бе сцепена и гърбавият му нос беше извит на една страна. Ръцете и краката му бяха оковани, като веригата на краката бе закрепена за пода.
— Окован е, за да не може да се самонарани — обясни Хаким на американските си гости.
Ама разбира се. Как така ще се самонаранява! Има си хора за тая работа.
Хаким рязко каза нещо на затворника и той бавно се надигна, седна и се облегна на стената.
— Както виждате — продължи с обясненията си Хаким, — този човек е бил ранен, докато е оказвал съпротива при задържането му от охраната на американската петролна компания.
Същите дивотии бях чувал и в затвора в Аден. Интересното е, че йеменците смятат, че трябва да лъжат американците за побоите над затворниците. Ето и моите майтапи против това. Не съм привърженик на мъченията. Те са мръсни, рисковани, непродуктивни и незаконни. Онова, което искаш от пленника, е в главата му, така че трябва да му пребиеш мозъка, а не тялото. Отнема повече време, но пък получаваш по-добри резултати.
Д-р Фахд седна на един стол пред затворника, за да провери състоянието му.
В помещението имаше още четири бели пластмасови стола и полковник Хаким покани мен, Бренър и Сами да седнем с лице към затворника. Самият той премести един стол между нас и пленника и също седна.
Когато очите ми свикнаха със слабата светлина, видях до затворника празна пластмасова бутилка и леген, пълен с нещо, което изглеждаше като и миришеше като пикня. На пода имаше фасове, както и неща, които може би бяха добре сдъвкани листа кат. Килията вонеше на сто години мизерия.
Д-р Фахд освети очите на затворника с фенерче, премери му температурата, преслуша сърцето и дробовете, след което му измери кръвното. Накрая се изправи и обяви:
— Затворникът е добре.
Всъщност затворникът изглеждаше така, сякаш е издържал десет рунда срещу Майк Тайсън. Но пък може би жизнените му показатели бяха наред.
Д-р Фахд седна в ъгъла и запали цигара. Предположих, че тук няма нищо лошо докторите да пушат.
Полковник Хаким заговори на затворника, като по всяка вероятност представяше посетителите. Чух думата „Амрика“.
Затворникът затвори здравото си око и кимна.
— Можете да започвате — каза ни Хаким.
Сами преведе, Рахим отговори и Сами, който явно беше забравил или не знаеше, че Бренър разбира малко арабски, ни каза:
— Той се чувства добре.
— Не се чувства добре — поправи го Бренър. — Освен това казва, че е жаден и гладен.
Сами хвърли поглед към Хаким.
— Щом арабският ви е толкова добър, ще освободя преводача — каза полковникът.
— Арабският ми е достатъчно добър, за да разбера, когато чуя неверен превод — отвърна Бренър.
Хаким подмина думите му и погледна към мен.
— А вие, господин Кори? Как сте с арабския?
— По-добре, отколкото вие с английския.
Това не се хареса на Хаким, но той каза нещо на стража и той излезе.
— Продължавайте — каза полковникът на Бренър.
След като се разбра, че не можем да бъдем напълно изпързаляни, Бренър взе предвид изтичащото време и започна по същество: