Къде ще бъдем почетени? В Националното гробище Арлингтън ли?
Том имаше и добри новини.
— Мисията ви в Йемен всъщност ще приключи веднага щом пипнете въпросния човек.
Добър стимул да свършиш работата за една седмица. Другата страна на монетата беше, че мисията ни може да приключи и ако онзи тип ни открие пръв.
Том ме погледна.
— Назначението ще ти даде много възможности да демонстрираш неортодоксалните си понякога методи, които невинаги се оценяват тук, но ще бъдат безценни там.
Как да разбирам това? Че неуправляема стихия е нещо добро в Пясъчландия ли?
— Ще си помислим — каза Кейт. — Може ли само един от нас да каже да?
Том кимна.
Е, май виждах стария почерк. Какво направих с моите пустинни пичове при последното ми пътуване до Пясъчна Арабия?
Том стана и ние последвахме примера му.
— Ще се видим отново в кабинета ми — каза той. — В понеделник, девет сутринта. Приятен уикенд.
Ръкувахме се и двамата с Кейт излязохме.
— Да идем да пийнем нещо — предложих, докато се връщахме към фермата с кабинки.
Кейт не отговори веднага. След малко обаче каза:
— Джон, трябва да го направим.
— Абсолютно. А също и да вечеряме. Къде да те заведа?
— Трябва да идем в Йемен.
— Защо не в „При Еко“?
— Аз отивам.
— Добре. Да се обадя ли да резервирам маса?
— И бих искала да дойдеш с мен.
— Никога не бих позволил да пиеш сама.
— Слушаш ли ме изобщо?
— Не.
Грабнахме си палтата, взехме асансьора, слязохме и излязохме.
Беше ветровито и студено, но аз обичам студа. Чудесно време за пиене. В Йемен е горещо, а алкохолът е забранен.
Ако се погледне откъм положителната страна, бих могъл — както каза Том и както бях открил лично в Йемен — да бъда свободен от бюрократичните глупости тук, както и от политкоректността, завладяла напълно Федерал Плаза 26. Можех да съм себе си. Тоест абсолютен сбърканяк.
Освен това… имах чувството, че някой в Пясъчландия плаче да бъде фраснат яката. А това можеше да е интересно. Така де, никога не съм имал, нито съм искал да имам разрешително за убиване, но мога да си представя ситуация, в която подобно нещо може да се окаже необходимо и правилно. Особено след 11/9.
Всичко това изискваше сериозно обмисляне, а аз мисля по-добре на бара.
Отидохме в „При Еко“ на Чеймбърс Стрийт и докато си пробивахме път към претъпкания бар, Кейт каза:
— Тук затъваме в рутина. Готова съм за промяна. За приключение.
— Тогава да потърсим друг бар.
— Ще ценим повече живота и работата си, когато се върнем.
— Аха.
Само че не всички, които отиваха в Йемен, се връщаха.
4.
„При Еко“ е италиански ресторант, но барът е в стила на стария Ню Йорк, макар че цените са като в новия.
В тази студена петъчна вечер беше претъпкано и повечето клиенти бяха адвокати, съдии, полицейски служители и политици, чиито портфейли не бяха виждали дневна светлина от години.
С Кейт си намерихме място на бара, поздравихме неколцина познати и си поръчахме обичайното — „Дюърс“ и сода за мен и „Пино Гриджо“ за дамата.
— В Сана или Аден има ли места, където можеш да пийнеш? — попита Кейт.
— Само за това ли мислиш?
Бившата ми жена, Робин, е скъпо платен адвокат по наказателно право. Тя ми показа това заведение преди години и все още продължава да го посещава. Не ми пука и не храня никакви лоши чувства към нея, но не харесвам работата, с която си вади хляба — защитава боклуците, които в продължение на двайсет години се опитвах да вкарам в пандиза. Това създаде известно напрежение в краткотрайния ни брак. Сега съм женен за друг адвокат. Както често казвам, обичам да го начуквам на адвокати.
С Кейт се чукнахме и вдигнахме тост.
— Слава богу, че е петък.
В ъгъла имаше пиано и пианистът тъкмо загряваше.
— Помоли го да изсвири „Полунощ в оазиса“ — казах на Кейт.
Тя завъртя големите си светлосини очи.
Няколко думи за г-ца Кейт Мейфийлд, известна и като г-жа Кейт Кори. Запознахме се, докато работехме заедно по първия случай с Асад Халил. ФБР и НЙПУ са различни видове, но въпреки това се влюбихме, оженихме се (преди около четири години) и все още живеем в рая.