Интересен коктейл беше.
33.
Г-жа Кори и г-н Бренър седяха на масата и бъбреха, а двама техници следяха електрониката от другата страна на стъклената стена. Сигурен бях, че днес има много засилен трафик между това помещение и Вашингтон. Седнахме.
— Записващите устройства са изключени — уведоми ни Бренър. Значи никога нямаше да науча за какво си говореха Пол и Кейт. Всъщност така и така нямаше да науча.
— Е, значи днес сте изкарали добре в Сана? — попита ни Бък.
— Как е възможно да си изкараш зле в Сана? — отвърнах аз. Бък се усмихна и ни подкани да му разкажем за деня. Направихме го и Бък слушаше без коментари, освен че се поинтересува как е храната в Стария град и попита Бренър дали е сигурен, че ми е намерил най-добрата джамбия за най-добрата цена. Освен това попита Кейт дали е доволна от покупките в „Надежда в техните ръце“.
Разбира се, това беше игра от негова страна — да остави на заден план жизненоважните теми и да се интересува от обяд и покупки. Бива си го като техника за разпит, но е доста дразнеща, ако ти се налага да докладваш.
Бък продължи по същество.
— Сигурни ли сте, че не са ви проследили?
Вече бях казал, че не са, така че малко се вкиснах.
— Бък, аз съм ченге. Знам кога ме следят.
— Това не е Ню Йорк — посочи Бък.
— Задниците са си едни и същи навсякъде.
Бък се усмихна.
— Е, сигурен съм, че някой някъде ви е видял и се е обадил по телефона, а ние всъщност искаме точно това. Все пак е добре, че никой не е действал въз основа на тази информация, докато сте били навън. — Обърна се към Бренър. — Може би е трябвало да вземете хора от ДСС за подкрепление.
— Реших, че е достатъчно безопасно, за да минем и без подкрепления — малко хапливо отвърна Бренър.
Е, не беше точно така. Но не това е важното. Подкрепленията лесно се забелязват и стряскат лошите, а нито Пол Бренър, нито Джон Кори искаха подобно нещо.
— Хубаво — отстъпи Бък. — Всичко е добре, когато свършва добре. Така че… о, между другото, господин Кори, много мило от ваша страна, че сте дали на дамата в магазина двайсет долара отгоре. Обичаме да ги подкрепяме.
Бях ли споменал за това? Май не. Значи може би един от западняците в магазина е бил негов човек, или по-вероятно просто се е обадил по телефона и е побъбрил на арабски с управителя. Както и да е, в света на шпионите и копоите всичко е илюзия и нищо не е такова, каквото изглежда. Бък беше в тази игра много по-дълго от всеки друг в това помещение и искаше всички да го разбират.
След като отбеляза точка за себе си, Бък се обърна към нас с Бренър.
— Разкажете ни на нас с Кейт какво стана в Гумдан.
Направихме го. И като бивши ченгета веднага заработихме в синхрон и представихме на Бък и Кейт ясен, стегнат и точен доклад за изживяването ни в Гумдан.
Бък и Кейт слушаха внимателно, без да ни прекъснат нито веднъж.
Когато приключихме, Бък помълча, после каза:
— Като че ли сте измъкнали повече информация, отколкото успяваме ние при подобни разговори. — Обърна се към мен. — Предполагам, че опитът ти от Аден е бил от полза.
— Дотолкова, че да знам какво да очаквам — отвърнах. — Затворникът сътрудничеше повече от съюзника ни полковник Хаким.
— Ще помоля Хауард да отправи официално искане към Министерството на правосъдието за препис от разпита на затворника от СПС. Те няма да го уважат, разбира се, но така ще имаме още един повод да се оплакваме.
— СПС по-сговорчиви ли са с ЦРУ? — поинтересувах се мило.
Бък ме погледна.
— Добър въпрос. Краткият отговор е да. — Усмихна се. — Един дол дренки са. — И добави: — Не искам да кажа, че СПС и ЦРУ имат нещо общо помежду си.
Май току-що беше казал, че са един дол дренки.
— Те имат свое разбирателство помежду си. Много голямо quid pro quo.
Това звучеше малко плашещо.
Кейт, за която бях сигурен, че е единственият човек тук, спал със и застрелял служител на ЦРУ, каза:
— Предполагам, че петият човек от екипа може да запълни някои бели петна.
— Такива са очакванията ни — отвърна Бък.
Да бе. ЦРУ с радост ще запълни белите петна. За съжаление най-вероятно с лъжи.
Г-н Бренър нямаше коментар по темата и се върна на основния въпрос:
— Пантерата може би знае от бойците си, че един от тях е бил заловен, но може също да си мисли, че Рахим е бил убит. Така че не знаем дали се тревожи, че пленникът може да издаде местоположението му. Надявам се властите да не са съобщили за него в официалното съобщение.